Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— От около пет години, господин Шварц.
— Моля те! Наричай ме Бърни!
— От около пет години, Бърни.
— Колко си втъкнал в пояса си?
— Искате да кажете колко са завършените ли?
— Да, да, завършените проекти — нетърпеливо рече Бърни.
— Онзи, който ви изпратих, е първият ми.
Бърни замижа, сякаш съобщаваше телепатично на момичето си: Пет минути! Не десет!
— Е, добър ли си? — попита той.
Питър се зачуди на въпроса. Беше изпратил сценария преди две седмици. Нима Бърни не го беше прочел?
За него сценарият му беше като свето писание, пропито с едва ли не магична аура. Беше излял душата си в своето творение и винаги държеше на видно място на бюрото си старателно подвързано копие — първото му произведение. Всяка сутрин на излизане докосваше корицата, както човек докосва амулет или погалва шкембето на Буда. Това бе неговият билет за един друг живот и Питър изгаряше от желание да го продупчи. Нещо повече, самата тема беше много важна за него — пеан, както го виждаше, на живота и съдбата. Като ученик беше дълбоко развълнуван от „Мостът на крал Луи Свети“, роман на Торнтън Уайлдър за петима непознати, загинали заедно при срутването на мост. Естествено, след като започна новата си работа в Невада, той мислеше все повече върху идеите за съдбата и предопределеността. Избра да създаде съвременен прочит на класическата история, като в неговата версия животът на непознатите се пресича в момента на терористична атака.
Бърни получи чая си.
— Благодаря, миличка. Хвърли око на следващата ми среща, става ли?
Роз излезе извън полезрението на Питър и намигна на шефа си.
Бърни не беше чел сценарии от години. Други хора го правеха вместо него и му даваха анотации.
— Да, да, бележките ми са тук.
Отвори папката с анотацията на Питър и прегледа бързо двете страници.
Слаб сюжет.
Отвратителен диалог.
Слаби герои и т.н., и т.н.
Оценка — задоволителен.
Бърни остана в ролята си, усмихна се още по-широко и попита:
— Е, Питър, кажи ми, откъде познаваш Виктор Кемп?
Месец преди това Питър Бенедикт бе отишъл в „Констелейшън“, окрилен от нова надежда. Предпочиташе това заведение пред всяко друго казино във Вегас. То бе единственото, в което имаше полъх на интелектуалност, а и си падаше по астрономията още от момче. Лазерните лъчи непрекъснато рисуваха по купола на планетария в голямата зала разположението на звездите над Лас Вегас точно във вида, в който можеха да се видят, ако подадеш глава навън, а някой изгаси стотиците милиони електрически крушки и двадесет и четирите хиляди километра неонови тръби, които заличаваха небето. Ако се вглеждаш внимателно, идваш достатъчно често и си вещ по темата, след време ще можеш да различиш всяко едно от осемдесетте и осем съзвездия. Големият черпак, Орион и Андромеда бяха детинска работа. Питър беше намерил и далеч по-невзрачните — Врана, Делфин, Еридан, Секстант. Всъщност, не му достигаше единствено Кома в Косите на Вероника — слаб звезден куп, притиснат между Ловджийски кучета и Дева. Някой ден щеше да открие и него.
Играеше блекджек на масата с високи залози (от сто до пет хиляди долара). Плешивото му теме бе скрито от бейзболен каскет на „Лейкърс“. Почти никога не качваше над минимума, но предпочиташе тези маси, защото гледката бе по-интересна. Беше добър и дисциплиниран играч и обикновено завършваше с неколкостотин долара отгоре, но често му се случваше да си тръгва и с хилядарка по-богат или по-беден, в зависимост от каприза на картите. Истинската тръпка бе друга — да гледа как големите играчи финтират, цепят, удвояват, рискувайки по петнайсет-двайсет хилядарки на игра. С най-голямо удоволствие би се отдал на подобен приток на адреналин, но знаеше, че не може да си го позволи — не и при неговата заплата.
Дилърът — унгарец на име Сам — забеляза, че тази вечер не му върви, и се опита да повдигне духа му.
— Спокойно, Питър, късметът ще ти се усмихне. Ще видиш.
Не беше особено убеден. В купа имаше минус петнайсет, което бе в полза на къщата. Това обаче не промени играта му, макар че всеки здравомислещ картоиграч щеше да спре за момент и да продължи, когато сборът се вдигне.
Питър бе странна птица на масата. Броеше, защото можеше. Мозъкът му работеше много бързо и нямаше никакъв проблем да усвои техниката, но не можеше да не брои. Големите карти (от десетка до асо) бяха минус едно; малките (от две до шест) — плюс едно. Добрият играч трябваше да може прави две неща — да знае колко точки има в шестте тестета, от които се раздаваше, и точно да прецени броя на нераздадените карти. Когато сборът е нисък, залагаш най-малко или пасуваш. Когато е висок, залагаш агресивно. Ако знаеш какво правиш, можеш да спънеш закона на средните стойности и да печелиш постоянно — по-точно, докато не бъдеш хванат от дилъра, шефа на масите или от нечие всевиждащо око и не бъдеш изритан.