Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
Циана вече тичаше — по-скоро като богинята на лова Артемнда, защото никой не бе виждал Афродита да тича — към беседката. Тръшна се на мраморната пейка, облегна се на колоната и зина:
— Кой ще ми даде да пия? Умирам от жажда!
Старият геометър и трагикът си блъснаха главите в надпреварата кой да вдигне мяха, за да й налее. Тъй като още в ония далечни времена писателите са били винаги по-усърдни в служенето на богове и владетели, спечели трагикът.
— С мяха, с мяха — развика се Циана. — Никога не съм пила от мях!
Трагикът вдигна над нея козята гайда, която караше хората да пропяват, предпазливо отпуши крачето й. Циана с чаровна лакомия посрещна розовата струя, която, неразредена, бе чак лепкава от сладост. Задави се, виното обля прелестната й шийка, влезе в пазвата й, момичето щастливо изписка.
Тримата атеисти вече съвсем не знаеха какво да мислят за нея. Каквито и безобразия да бяха правили, според легендите и приказките, Зевсовите дъщери и другите обитателки на Олимп, все пак никоя не бе се държала така разпасано в човешко общество. Но пък това неелински красиво и като менада пияно същество явно знаеше неща, които не само жена, но и никой друг смъртен като че ли не знаеше. Философът-геометър реши още веднъж да я провери:
— Дъще Зевсова, ти одеве се произнесе доста пренебрежително за Платона, а какво мислиш за Аристотеля?
— Че какво съм казала — сепна се Циана, да не е извършила някоя историческа пакост, но не успя да изтрезнее; порцията неразредено вино окончателно оплете мислите й. — Той си е едно славно старче, за къде е идеализмът без него! Освен това, де мортуис аут бене, аут нихил. Пардон, това беше на латински! Римляните са го казали: за мъртвите или добро, или нищо. Не ми е симпатичен обаче главно заради „Държавата“, не може да си представи държавата другояче освен робовладелческа. Пък Аристотел, говедото, му приглася. Може да ви е най-великият и наистина много знае момчето, щото е взело най-разумното от всички ви. И от Платона, и от Зенона, и от тебе даже, ама… Не така, драги!
Езичето й, боядисано от виното по-розово, отколкото бе в действителност, започна да размазва старогръцките думи:
— Не така! Щом искаш да си седиш на сянка и да си пиеш стафидено винце, и да му философствуваш, нека не е за сметка на другите! Щото и робите са като тебе и като мене! Ще си напрегнеш гениалния мозък, ще измислиш разни машини, които да работят вместо теб, а не да лежиш на гърба на хората…
— О, неземна — боязливо възкликна домакинът. — Такива приказки за робите не ни е разрешено дори да слушаме!
— Що бе, Пракси, нали имате уж демокрация? Ти може да си гений, ама ако те нарежа сега на парченца, няма да намеря нищо, което да не го притежава и робът ти, ясно ли ти е? А Аристотел… — обърна се тя свирепо към стария му колега. — Виж му само акъла, взел и против жените да пише! Мъжът бил слънцето, жената била Земята, той бил енергията, тя — материята, ама дори и в раждането не му била равна…
— Къде го е писал? — поинтересува се старият философ. — Аз не знам…
— Ако още не го е написал, ще го напише — тросна му се Циана и изведнъж прихна като махленска клюкарка от по-късните векове. — А пък се оставя хетерата Филис да го язди! Как, ама вие не знаете ли историята? Съблича го тя, значи, юзда му слага, като на муле, качва му се отгоре и с камшик… Разбирате ли, с камшик го кара да тича на четири крака! Трябва да е много красива тая Филис, а?
Тримата мъже бяха поразени от разказа й. Философът, макар и да завиждаше на колегата си, се опита да го защити.
— Не знаем никаква Филис. Аристотел отдавна е привързан към хетерата Херпила, една много достойна жена, която му роди и син, Никомахос…
— Но аз с очите си съм го виждала! — амбицира се Циана. — Искам да кажа, на картини! Знаете ли колко произведения има с тоя сюжет: красотата язди мъдростта! Ето ти тема и за теб, Пракси! Ама не, ти не обичаш реализма.
— Подобна история съм чувал да се разправя в Азия, но не за Аристотел — рече философът.
— Ние пък я знаем за Аристотел! — рече историчката. — Изобщо не го обичам тоя ваш философ! Вярно, много неща е направил за човечеството, но пък хиляда години след него хората ще вярват и на всичките му грешки, и няма да смеят да търсят другаде истините, а пък всяко време си иска своите истини, това от мен да го знаеш, философе!
Старецът кимаше, потресен от пророчеството й.
— Аз и на него ще му го кажа — закани се тя. — В града ли е сега? Пракси, що не идеш да го повикаш? Кажи му да не се бои, аз няма да го яздя! Аз съм за равенството.
— Аз ще отида — скочи все така усърдният автор на трагедии и докато тя, опомнила се, успее да го спре, той вече бе напуснал двора.