Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Тия неща не са предназначени за слухово възприемане, мили! — протегна му тя ръка и веднага заплака.
— Но защо? Недей — обърка се момъкът. — Ти сама си ми казвала… Нали? Дето един древен философ казал, че трябвало със смях да се разделяме с миналото…
Той не го цитираше нито точно, нито пък уместно, но можеше да му се прости, защото не беше историк, а най-обикновен инженер по поддържането на темпоралните машини. Освен това беше чудесно момче и Циана се засмя през сълзите си. А като гледаше с каква скорост и с какво равнодушие дигиталният брояч на времето отбелязваше годините, през които минаваха, тя въздъхна, сякаш наистина се прощаваше с тях:
— Уф, до гуша ми дойде и от тая история, дето нищо в нея не е такова, каквото ти го разправят!…
След като се изтръгнаха от вцепенението си, бойците на Костакис нахлуха с трагически викове в двора на Праксител. Костакис излезе от сянката на беседката с лошо предчувствие. Той тъкмо бе се съгласил с известния елински философ и геометър, че не си струва да занимават целия ареопаг с някаква си хетера, когато нещата могат да се уредят и на четири очи, а сега сделката изглеждаше застрашена.
— Бо… богът от машината и… и… — пелтечеха стражите.
— Един да докладва! — заповяда Костакис.
Посоченият не успя да се успокои и продължи да трепери като маларичен, докато разказваше как богът слязъл с машината и отвлякъл поверената им арестантка.
— Ааах, идиоти! Ще ви дам аз един бог от машината! — изрева Костакис. — Колко пъти ви казвах да не киснете все в театъра!
Праксител и философът навярно не бяха чак такива атеисти, защото с много богобоязън се загледаха в небето по посока на Олимп. Там обаче, както и преди, нямаше нищо друго освен огнения лик на Хелиос, който, въпреки че си беше чисто елински бог, с непонятно за хората еднакво старание изпичаше в пещта си красивото и грозното, мъдрото и злото, истината и измислиците…
ПЕТА ГЛАВА
Греховете на лозницата
Изтръгната така грубо от елинската епоха, младата историчка не се чувствуваше спасена от своя „бог от машината“. В одеждите си на луксозна атинска хетера, тя още се усещаше като ония митично свободни жени от древността — като Аспазия и Филис, като всичките хетери накуп. И още бе цялата „изпълнена от бога“, както хитроумно се оправдаваха древните гърци, когато се напиеха, имайки предвид, разбира се, Дионисия. Коринтското вино продължаваше с божествено невинна греховност да танцува танца на менадите и сатирите в овековеченото й вече от Праксител тяло.
— И как ме намери? — сърдито запита тя, пазейки се да поглежда към екранчето, където годините се превъртаха със заплашителна скорост. — Когато е да ида някъде, проклетата ви машина все разсейки прави, а сега…
— Забрави ли, че имаш в кътника си пеленгаторен предавател — отвърна инженерът по поддържането на хронолетите. — Щом я води насочващ сигнал, машината не дава разсейвания във времето.
— Ти поне съзнаваш ли каква глупост правят моите мили колеги от Института? Да ми прекъсвате командировката точно когато щях да се явя пред ареопага! Сега пак няма да знаем съществувала ли е Фрина и кого е изобразил Праксител в Книдската Афродита!
Инженерът не разбираше от работата на историците, но видимо се чувствуваше виновен и тя му прости, заканвайки се само на колегите си.
— Ще им дам аз да се разберат! Значи ти ме обичаш, така ли? И какво ще правим сега? Аз май също те обичам.
— Защо „май“, одеве го каза съвсем уверено? — разтревожи се Александър; с това момиче човек никога не можеше да бъде спокоен.
— Били сме в друг век — засмя се Циана. — Защо не ме целуваш, щом ме обичаш?
— Сега ли? Неудобно е.
— Че какво му е неудобното? — протегна се тя в преудобното второ пилотско кресло на хронолета. Младият инженер се изчерви.
— Забравяш къде се намираме. Може нещо равновесието на полета…
— Чак пък да нарушим равновесието! — усъмни се тя, а бузите й наново се обагриха в цвета на коринтското вино, вероятно от някоя пренесена от древността неприлична асоциация. — Знаеш ли, че аз съм без бельо?
Смайването му още повече я развесели и тя прихна над историческото му невежество:
— Та мога ли да се появя в Елада с бельо? Женските гащи са въведени в Европа едва през средните векове. Представяш ли си каква бъркотия ще настъпи в историята, ако някой ми бръкне под хитона или го вдигне!
— Но как така ще ти бърка под хитона! — възмути се двайсет и четвъртият век у Александър.
— О, ти не знаеш какви са мъжете в миналото! Първата им работа е да ти бръкнат под полата — съобщи му Циана и като че ли не осъждаше много-много мъжете от миналото.