Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
Известно е, че Афродита бе затрила не по-малко народ от войнствената си сестра.
— Хайде, ваятелю, грабвай длетото и чука!
— Ама така ли? — ужаси се той още повече.
— Колко пъти ще ти казвам, че не съм никаква богиня! Хайде!
Той вдигна от земята една глинена плоча, донесе отнякъде дървена кутия с черни и червени мастила, огледа върха на тръстиковата четчица. Циана любопитно следеше ръцете му, защото в нейния век почти не знаеха как и с какво бяха рисували елините.
— Тогава… тогава ще трябва някакъв мотив, иначе… Разреши ми — Праксител изтича при вазите, грабна първата от тях и я изправи на подиума край левия крак на голата Циана. Вдигна хитона й с такова благоговение, сякаш се докосваше до самата богиня, но не пропусна да опита с ценителски пръсти материята му. Коя смъртна би могла да притежава такъв хитон и откъде щеше да го вземе, ако не от тъкачниците на Олимп? Разстла го над вазата и сръчно оформи диплите му. — Ето така, богиньо! Все едно че влизаш в морето да се къпеш. Защото иначе… Нали знаеш какви са хората?
После се отдръпна гърбом на няколко крачки и присви изплашените си и очаровани очи.
— Пристъпи малко напред, моля те, богиньо, да, да, слез с единия крак от подиума, като да слизаш от брега, нали разбираш?
Циана позалитна.
— Ама ти ако си мислиш, че аз мога дълго да стоя така…
— Аз ей сега, ей сегичка!
Ръката му зашари над плочата, като от време на време светкавично топваше пръчицата и гъстото червено мастило. От двете му слепоочия се стичаха широки вади пот. Зениците му поглъщаха с професионална лакомия една по една всичките чудесни гънки и заоблености на тялото й. Огледа скицата, като отдалечи плочата от себе си, обърна я и със същата светкавичност започна втора.
— Още малко, още съвсем мъничко… Ще ми трябва и една скица в гръб.
Той взе втора плоча и мина зад подиума. Циана слушаше усмихната пъхтенето му зад себе си, докато изведнъж сякаш усети и неговия поглед. Знаеше, че няма основание да се срамува и от обратната си страна, но въпреки това й стана неловко. Подвикна през рамо:
— Хей, ти да не си решил да правиш Афродита Калипигос!
— О, нима е възможно такова богохулство! — възкликна дрезгаво ваятелят, сякаш не рисуваше в момента тъкмо нещо подобно.
— Как, ти не знаеш ли тая скулптура? Тя така си се казва: Афродита с хубавия задник! Две славни дами от Сиракуза специално построили храм на Афродита и поръчали за него такава статуя. Богинята стои в гръб, облечена е и е отметнала само хитона си, че да се вижда дупето й. Двете се омъжили богато и щастливо, благодарение на това, че Афродита ги била надарила с хубави задни части, та в нейна чест… Абе весел народ сте вие, няма що!
— Е, те там в Сицилия… — замънка скулпторът. — А кой е направил статуята?
— Забравих в момента. Това ваше вино… — измъкна се тя от неудобния въпрос. Не само автора не знаеше, не помнеше и от кое време е скулптурата, но без малко да му тръсне в кой музей се намираше тази Афродита. — Какво става?
— Готово, богиньо! Останалото ще направя по образа, който е в мене за цял живот…
Тя слезе от подиума и вдигна плочата с първите две скици. Праксител още веднъж се вкамени, омагьосан от грацията на навеждането й.
— Ама това е Книдската Афродита! — смая се Циана, познала и вазата, и плаща върху нея, и позата на влизащата в морето красавица.
— Каква Афродита?
Отново бе изтървала нещо, което не биваше да казва, но все още в повечето случаи виното се обаждаше вместо нея. Пак изкуствоведите щяха да кръстят прочутата статуя с това име.
— Друга такава правил ли си?
— Как смея, о, дивна между богините! И сега само с твое разрешение…
— Стига с тия епитети! Ти освен Омир друго май не си чел! И никаква Фрина не познаваш, така ли?
Той продължи да недоумява пред настойчивия й въпрос, а според историята тъкмо Фрина го била вдъхновила за Книдската Афродита. Но малко ли неверни неща твърдеше историята!
— Това ще стане може би най-великото ти произведение, Пракси — заяви му тя пророчески.
— О, ти, от пяна родената! Ако разрешиш, да не я покривам… Защото досега ние богините не смеехме… — с трепетен глас се примоли великият ваятел.
— Как ще покриеш такава красота бе! — запрепасва Циана хитона си. — Излъжи ги, че лично Афродита ти се е явила и е разрешила. А ти престани да ме наричаш така, казах ти, обикновена жена съм! Още Протагор, преди толкова века, ви е казал, че чокът е мярка за всички неща! Дай да пийнем сега за бъдещия ти шедьовър!
Праксител скри изрисуваните плочи в едно шкафче.
— Лесно му е било на Протагор! Сега пак ни задължават да вярваме в боговете.