Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Затова ли реши да ми дадеш всичките пари? Засрами се, философе, още вярваш в боговете, а! Пракси… Нали мога да ти викам така, много ми е дълго това Прак-си-тел! Какво сега, вземаш ли ме за модел, или не? Ей, ама не ми разваляй виното! — викна тя вече в трета посока: на преусърдния, окончателно изтрезнял писател, който доливаше с вода донесения за нея бокал.
Писателят уплашено дръпна мяха и докато успее да запуши крачето му, оплиска плочника.
— О, божествена — смутено възкликна прочутият ваятел. — Не бих посмял и да мечтая за такъв модел.
— А ти си помечтай, помечтай! — вдигна тя грамадната чаша насреща му и почти на един дъх я преполови.
Мъжете бяха достатъчно впечатлени от нея, за да имаше нужда да ги респектира и с юнашко пиене, но Циана бе позагубила задръжките си. А продължаваше да подценява и виното. Тя се премести заедно с чашата си на отсрещната пейка до философа.
— Съжалявам, че ви показах как да усъвършенствате еоремата. Стига с тия богове! Така само лъжете народа и утвърждавате вярата му.
— Искаш да вземеш хляба на писателите ли? — пак така предпазливо се пошегува мъдрецът. — Народът не ходи в театъра за техните пиеси, а да види как накрая боговете раздават справедливост. Защото… къде другаде да я види?
Циана учудено се извърна към писателя, който още се държеше като проснат по гръб. Той рече смирено:
— Говорите опасни приказки, приятелко. Дано не ги чуе вездесъщият!
— Ама що ми се правиш на вярващ пък ти бе? — възмути се тя, защото поне според книгите никой от мислителите по това време вече не е вярвал в обитателите па Олимп.
— Кой друг ще оправя човешките съдби в трагедиите ни — плахо се защити писателят. — Хората знаят само да си ги объркват. А нали гражданинът трябва да си излезе от театъра с укрепнала вяра в живота.
— Не дават — подкрепи го и Праксител. — Аз бих те изваял сега така, че всички да ахнат от възторг, но ако не кръстя статуята ти на някоя богиня, никой няма да ми я купи. Пък мраморът е скъп, приятелко! Така че ние можем да си богохулстваме, колкото си щем, но парата боговете я спущат…
— Ау, Пракси, не съм очаквала такива приказки от теб! — възкликна тя, но си спомни, че няма право да изразява отношение към техните работи, и побърза да се поправи. — Съчувствувам ви, момчета, та на коя богиня, казваш, щял си да ме кръстиш?
— На Афродита, разбира се, но аз само така го казах. Не ми е позволено една смъртна…
Циана скочи весело, сетила се за мисията си.
— Ами ако не съм смъртна? Хайде да опитаме!
Бе й нужно да остане насаме с него, за да уреди престоя си.
— Пил съм. Пък и по това време на деня… — опита се той да я отклони, но тя вече се отправяше към навесите с подвикване, каквото можеше да си позволи само една богиня:
— Вие, момчета, стойте тука! И да не сте посмели да надничате, че ще ви превърна в прасета.
Писателят, който бе се надигнал подире й, веднага си седна. Той, разбира се, не вярваше в чудесата, описани някога от колегата му Омир в неговата „Одисея“, но щом тая тъничка и крехка девойка можа да го хвърли с такава лекота, защо да не умееше и да превръща хората в прасета!
Циана удивително красиво диплеше дългия си хитон с царствената походка, която специално бе усвоявала за случая, та Праксител вървеше захласнат подире й. Много месеци бе я упражнявала, решавайки, че тези красиви елини са ходели именно така. Пък те се оказаха най-често късокраки и ниски. Та хептен нищо ли не бяха постигнали с прочутия си култ към тялото и спорта? Или по стадионите им се подвизаваха стотина мускулести идола, а другото си оставаше кореместа и дебелогъза запалянковщина?…
— Я колко много куроси и кори! — поспря се тя пред първия навес, задръстен от голи аполончета и драпирани персефони.
Извика го и прехапа устни. Така бяха кръстили тези статуи изкуствоведите двайсет века по-късно. Грешката й обаче не бе голяма, защото това си бяха просто названията за момичета и момчета. Колко много имаше тук, а колко малко от тази красота щеше да оцелее! Непонятно за младата историчка Праксител се заоправдава:
— Занаятчийска работа! Вадим по някоя пара от тях, но нали виждаш: поръчват моите мили сънародници, а като дойде ред за плащане… Толкова мрамор ми вързаха! Отгоре на всичко сега излиза на мода Хермафродит, всеки иска да си има вкъщи Хермафродит, а какво му намират толкова? Ти разбираш ли го тоя нов култ към сина на Афродита? Сега ще се опитам да ги преработя тия в хермафродити, ама…
— Пракси — прекъсна Циана оплакванията му, — а защо аполончетата ти са голи, пък персефоните си ги драпирал толкова, че…