Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
Александър бе потресен.
— На теб бъркаха ли ти?
— Опита се там един, ама го проснах на десет метра от мен. Но нали се събличах пред Праксител, а той и докрая си ме мислеше за богиня! О, богове, ако бях с бельо… — така се изсмя момичето, че сигурно застраши равновесието на машината на времето. — Горкият Пракси, положително щеше да припадне. Афродита по кюлоти!
Младият инженер още по-силно се разтревожи.
— Циана, моля те, откажи се от тая професия!
— А! И какво ще правя в това скучно наше време?
— Може би с мен няма да ти е скучно. Хайде да се оженим, а?
Предложението като че ли я заинтригува и тя рече:
— Защо не дойдеш при мен?
— Не бива в машината, не се знае какво ще стане.
— Хей, ще бъде фантастично! Почваш в един век, а свършваш в друг!
— Не, това още не е изследвано! — възбунтува се инженерът по поддържането на хронолетите.
— Ами че изследвай го де!
— Експерименти не се правят току-така, без програма, без подготовка.
— Глупак! А искаш да се жениш за мен! Това също не е изследвано, нали?
— Ама аз не съм учен, аз съм обикновен инженер — още по-глупаво се заоправдава Александър. — Циана, моля те…
Видя обаче по внезапния унес на лицето й, че тя отново бе отлетяла с духа и сърцето си към своите древности, и бурно я възревнува. Забравил всичките правила за поведение в хронолета, той се изтъркули от своето пилотско кресло върху нея, но Циана бе зърнала над рамото му екранчето на пулта за управление. То бе сменило цвета си, а шеметно въртящите се цифри на брояча вече отчитаха времето в минути.
— Пристигаме! — блъсна го тя от себе си и Александър панически се върна, втренчил безумен поглед в екранчето.
Наистина пристигаха.
И това беше може би първото трагическо прозрение на младия инженер в живота му; че дори и да разполагаш с машина на времето, времето за любов винаги ще си остава недостатъчно.
На лабораторно бялата стартова площадка стърчеше, самотен и гневен, професорът й от катедрата по полети във времето. Като се боеше да скочи с тесния, двойно препасан хитон от високия люк на новите хронолети. Циана изпълни цяло гимнастическо упражнение за спускане. Голите й крака лъснаха чак до хълбоците, а това май допълнително вбеси професора, комуто навярно бе дошло до гуша да се разправя с тази дипломантка. Той зина да я посрещне — както обикновено — с кавга, но Циана изписка престорено:
— Ау, видя ли се, че съм без гащи? — и кокетно заоправя препаските на луксозния хитон.
Впечатляваща бе тази картина: една хубавка атинска хетера пред бляскавия метален дизайн на темпоралната машина. Може би затова професорът се зазяпа няколко мига, а после бившата му студентка пак го изпревари:
— Ама и вие ли не знаете защо? Вярно, вие също не сте историк. — Тя ситнеше кръшно насреща му, възбудена от своите древни впечатления, щастлива с приключенията си. — Християнската религия ги е измислила. Някога наказанията са се изпълнявали публично, петдесет тояги на голо, сто тояги на голо. Така са биели и жените, докато черквата не се намесила, щото забелязала, че публиката, и особено поповете, доста греховно са се забавлявали с тая гледка. Заповядала да обуват на жените гащи, преди да ги бият. А жените сигурно не случайно са го превърнали после в мода, нали никога не са знаели, горките, кога и за какво точно ще им вдигнат полата…
— За теб и двеста тояги на голо са малко — изрева професорът, загубил търпение. — Право в дезинфекцията, хайде!
— Хей, ама не се дръжте като великия инквизитор де! — очарователно замига хетерата с каносаните си клепачи. — Хаире, Александър — помаха тя на младия инженер, застанал съкрушен край своята машина. Този древногръцки поздрав и след толкова века продължаваше да се превежда на български само приблизително с „Радвай се“ или „Бъди здрав и весел“, но веднага след него Циана за кой ли път омеша езици и епохи: — Хаире, Александър, моритури те салутант — преминавайки към израза, с който отиващите на смърт гладиатори са поздравявали римския император.
Инженерът, естествено, не знаеше тия езици и после дълго, много дълго щеше да страда не само защото не видя повече своята възлюбена, а и защото не разбра какво бе му казала на прощаване.
Досадни процедури изтърпяваше всеки завърнал се хрононавт в дезинфекционното отделение. На самата машина й беше далеч по-леко — вкарваха я в една камера и за няколко часа я обвиваха в някакъв газов облак, докато за нейните пътници подобен облак идваше едва накрая. По-напред те трябваше да си напъхват разни маркучи, които изсмукваха от вътрешностите им всичко, погълнато от тях по време на пребиваването им в чуждите времена. После се къпеха в какви ли не смрадливи разтвори, преди да стигнат до обикновения ароматен душ и до особено продължителната въздушна баня с аерозолни препарати, проникващи и в последните алвеоли на белите им дробове, за да убият там загнездилите се чужди вируси.