Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Нещата взеха такъв застрашителен обрат, че Луи Х реши да отиде лично в Арас, за да въдвори ред. Пристигна там, но не успя да постигне нищо. Какво можеше да стори, когато след разпускането на армията единствената баниера, останала на бойна нога, беше именно разбунтувалата се?
На 19 септември хората на Мао̀ сметнаха за целесъобразно да арестуват двамата сеньори Суастър и Комон, обявени за главатари на метежа, и ги хвърлиха в затвора. Робер д’Артоа тутакси се яви пред краля да ги защити.
— Сир, братовчеде мой — каза той, — аз нямам нищо общо с цялата тази история; тя засяга леля ми Мао̀, тъй като именно тя управлява графството — сам виждате колко умело. Но ако продължават да държат Суастър и Комон затворени, казвам ви, че утре това ще означава война в Артоа. Давам ви този съвет само заради благото на кралството.
Граф Поатие теглеше на другата страна.
— Може да е било необмислено да се задържат тия двама господа, но ще бъде още по-груба грешка да се освободят сега. С това ще поощрите всякакви бунтове в кралството; така излагате на опасност собствения си авторитет, братко мой.
Шарл дьо Валоа кипна.
— Достатъчно е, племеннико мой—извика той, като се обърна към Филип дьо Поатие, — дето ви върнаха съпругата, която току-що излезе от Дурдан. Недейте се хвърля сега в защита на нейната майка! Не бива да молите краля да отваря затворите за когото ви е угодно и да ги държи затворени за онези, които не обичате.
— Не виждам тук нищо подобно, чичо—отвърна Филип.
— Аз пък виждам; човек с право би рекъл, че графиня Мао̀ направлява всичките ви действия.
В края на краищата Вироглавия предписа на Мао̀ да се разпореди за освобождаването на двамата благородници. В обкръжението на графинята бе пусната в обръщение една ехидна приказка: „Нашият господар Луи е сега в плен на милосърдието.“20
Суастър и Комон, двама юначаги, които чудесно се допълваха един друг — единият имаше голяма уста, другият беше върл побойник, — излязоха след едноседмичното си задържане с ореол на мъченици. На 26 септември те събраха в Сен Пол всички свои привърженици, които сега се назоваваха помежду си „съюзници“. Суастър говори надълго и нашироко, а грубият му език и не обузданите му предложения спечелиха одобрението на всички присъствуващи. Решиха да откажат да плащат налози и да избесят всички превота, бирници, сержанти и други представители на графинята.
Кралят прати двамата си съветници Гийом Флот и Гийом Помие да се опитат да успокоят духовете и да уговорят нова среща между страните, този път в Компиен. „Съюзниците“ приеха предложението за такава среща, но едва-що двамата Гийомовци напуснаха заседанието, пристигна пратеник на Робер д’Артоа, целият плувнал в пот и задъхан от дълго препускане. На бароните той носеше кратка вест: графиня Мао̀, обгръщайки пътуването си в дълбока тайна, щеше да пристигне лично в Артоа; на следващия ден щеше да бъде в замъка Виц у Дени д’Ирсон.
Когато Жан дьо Фиен оповести новината на всички, Суастър се провикна:
— Сега знаем, господа, какво трябва да правим.
Тази нощ пътищата на Артоа ехтяха от тропот на препускащи коне и дрънкане на оръжие.
II. ЖАНА, ГРАФИНЯ ДЬО ПОАТИЕ
Голямата пътническа карета, цялата украсена с рисувана и позлатена резба, се носеше между дърветата. Беше толкова дълга, че понякога трябваше да спира и да се връща назад, за да вземе някой завой, а хората от ескорта слизаха от конете си, за да я тикат по стръмните места.
Въпреки че огромният сандък от дъбово дърво лежеше направо върху осите, пътуващите в него не усещаха много неравностите на пътя, толкова възглавници и килими имаше вътре. В колата пътуваха шест жени, настанени почти като в стая, бъбреха, играеха на кокалчета или на гатанки. Чуваше се бръснещият шум на ниските клони о кожения покрив.
Жана дьо Поатие отдръпна завесата, украсена, с лилии и с трите златни замъка на Артоа.
— Къде се намираме? — попита тя.
— Минаваме покрай река Оти, мадам… — отговори Беатрис д’Ирсон. — Току-що прекосихме Окси-льо-Шато. След по-малко от час ще бъдем във Виц, у чичо ми Дени… Той много ще се успокои, като ви види. А там може би ще бъде вече и мадам Мао̀ заедно с монсеньор съпруга ви.
Жана дьо Поатие гледаше природата, още зелените дървета, ливадите, по които селяните косяха рядката трева под слънчевото небе. Както често се случва след влажно лято, времето през този месец септември беше хубаво.
20
Игра на думи с името на кралицата „Clémance“, което означава милост, милосърдие. — Б.пр.