Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Упражняването на властта би могло да се сравни само с медицината, която също е подчинена на такава неумолима верижност, на неотложното, на постоянния над зор над наглед безобидни смущения, защото те могат да се окажат предвестници на сериозни увреждания, най-после на неспирното ангажиране на отговорността в сфери, където резултатът зависи от бъдещи и непредвидени обстоятелства. Равновесието на дадено общество, както здравето на отделния човек, никога не е окончателно състояние и не може да се смята за завършен труд.
По времето, когато кралете са управлявали сами, те са били в плен на тази верижна тегоба.
Едва-що Луи Х бе успял да потули в сянка спора с Фландрия, примирил се да го остави висящ, тъй като не можеше да го разреши, едва-що пристигнал в Реймс, за да се покрие с мистичното обаяние, което миропомазването придава на всеки владетел, па бил той и най-необичният и най-некадърният, и в северните краища на Франция избухнаха нови смутове.
Така както бяха обещали на Робер, бароните на Артоа не се разоръжиха, след като се върнаха от „калния поход“. Кръстосваха надлъж и нашир провинцията със своите опълчения и се стараеха да спечелят населението за своята кауза. На тяхна страна беше цялата аристокрация, а заедно с нея и селата. Градското съсловие беше раздвоено. Арас, Було и Теруан се присъединиха към заговорниците от лигата, Кале, Авен, Бапом, Ер, Лан и Сент-Омер останаха верни на графиня Мао̀. Графството се намираше в кипеж, който твърде много приличаше на бунт.
Висшето дворянство беше представено в лигата от Жан дьо Фиен, зет на фландърския граф, нещо, което придаваше на метежа особено обезпокоителен характер.
За защита на юридическите си интереси заговорниците разполагаха с Жерар Киерез, техен привърженик и човек твърде вещ, когато трябваше да се формулират жалби, да се пишат петиции и да се водят правни спорове пред парламента и кралския съвет.
Сеньорите на Суастър и Комон ръководеха военните операции.
Всички работеха за сметка и под наставленията на Робер д’Артоа. Исканията, които предявяваха, бяха в две насоки. Първо, настояваха за незабавно и цялостно приложение на дадената им напоследък харта, която възстановяваше „обичайното право“ от времето на Луи Свети; от друга страна, искаха да се сменят длъжностни лица в администрацията на графството и преди всичко да се изгони канцлерът на Мао̀ — Тиери д’Ирсон, омразната на всички черна овца.
Ако техните претенции получеха удовлетворение, графиня Мао̀ щеше да се окаже лишена от всякаква власт в своите владения, а на това именно разчиташе най-много Робер.
Но Мао̀ не беше жена, която би се оставила да я ограбят току-тъй. Тя хитруваше, преговаряше, даваше обещания, които не изпълняваше, един ден се преструваше, че отстъпва, за да постави всичко под въпрос на другия, мъчеше се да печели време с всички възможни средства. Обичаите ли? Разбира се, че щяха да приложат обичайното право! Но преди това трябваше да се извърши проучване, за да се изясни съвсем точно какви бяха тези стари обичаи във всяко владение. Недоволствуваха от местните управители, от служителите, от самия канцлер? Ако те бяха сгрешили или злоупотребили с правата си, тя беше готова да ги накаже безпощадно. И в това отношение държеше твърдо да се проведе разследване… После спорът бе отнесен пред краля, който не проумяваше нищо и си имаше други грижи. Графиня Мао̀ изслуша оплакванията на правника Жерар Киерез, като прояви очевидна отзивчивост. За да се споразумеят по всички въпроси, определиха обща среща в Бопом… А защо в Бопом? Защото Бопом беше нейно владение и там тя държеше гарнизон… Тя настояваше за Бопом. Но на уречения ден въобще не се яви там, тъй като трябвало да замине за Реймс за коронацията… Когато мина коронацията, забрави за обещаната среща. Но тя щеше скоро да дойде в Артоа, нека само имат търпение; разследванията бяха в ход… и това означаваше, че сержантите усилено събираха, заплашвайки с бой или затвор, благоприятни показания за администрацията на канцлера Тиери д’Ирсон.
Кръвта на бароните скоро закипя; те обявиха открит бунт и забраниха на Тиери да се появява в Артоа, като го заплашиха със смърт, ако се покаже там. После призоваха при себе си един друг Ирсон — ковчежника Дени, който има глупостта да се отзове на поканата им; с меч, опрян о гърлото, го заставиха да се закълне, че се отрича от брат си19.
19
На всички членове на рода Ирсон били раздадени длъжности и синекури в администрацията на Артоа или в резиденцията на Мао̀. Освен канцлера Тиери и двете придворни дами Мао̀ и Беатрис, Пиер д’Ирсон бил съдия в Арас, Гийом д’Ирсон — интендант на графинята, а се споменават още трима Ирсон, племенници на Тиери, които заемали служби при двора на Артоа.