Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Шарл дьо ла Марш, който бе следил с внимание разговора, се обади:
— А за Бланш, сир, братко мой, какво решавате? Позволявате ли ми…
— За Бланш — никога! — отсече кралят.
— Само да я посетя в замъка Гайар и да я отведа в манастир, където режимът да е по-малко суров…
— Никога! — отговори Вироглавия с тон, който запрещаваше всякакво настояване.
Неприязнените чувства на Луи към Жана Бургундска заради нейната роля в съпружеските му неволи бяха наистина доста смекчени тъкмо поради новия му брак, затова пък той се ужасяваше от мисълта, че ако Бланш излезеше от крепостта и от пълното си уединение, би могла да разкрие обстоятелствата около смъртта на Маргьорит. Този страх го бе накарал поне веднъж да вземе бързо и безпрекословно решение.
Клеманс прецени, че е по-разумно да се задоволи с първата си победа, и не се осмели да се намеси.
— Нима вече никога няма да получа правото да имам и аз съпруга? — подзе отново Шарл.
— Оставете това на съдбата, братко — отвърна Луи.
Хубавото, но мекушаво лице на Шарл дьо ла Марш прие сърдит и опърничав израз.
— Както изглежда, съдбата е по-благосклонна към Филип, отколкото към мен.
И от този миг Шарл дьо ла Марш намрази не своя брат краля, а брат си Поатие.
В края на този изнурителен ден младата кралица беше тъй уморена, че нощта премина за нея, сякаш всичко ставаше в някакъв друг живот. Не почувствува нито страх, нито нетърпима болка, нито особено щастие. Просто беше покорна, примирила се, че всичко трябва да стане именно така. Преди да потъне в сън, чу несвързани думи, които й вдъхнаха надежда, че съпругът й я харесва. Ако беше малко по-опитна в тези неща, би разбрала, че поне за известно време разполага с голяма власт над Луи Х.
А той действително бе удивен, че намира у тази кралска дъщеря една отзивчива пасивност, която досега бе срещал само у слугините. Изчезнал бе страхът от безсилието, което го обземаше в леглото на Маргьорит. Може би в края на краищата мургавите жени не бяха за него. На няколко пъти се видя тържествуващ над красивото тяло, което светлееше като седеф под малкия светилник, окачен на балдахина над леглото, тяло, с което страстта му можеше да разполага, както иска. Никога не бе извършвал подобен подвиг.
Когато излезе от стаята късно сутринта, главата му леко се въртеше, но той я държеше изправена и по-гордо, отколкото ако бе победил фламандците; брачната нощ бе заличила спомена за военните неуспехи.
За първи път Луи Вироглавия можеше да посрещне спокойно задявките на братовчед си Артоа, който минаваше за най-надарения и най-издръжливия мъжкар в двора.
По-късно, около пладне, потеглиха на север. Клеманс се извърна назад, за да запази в паметта си сетен образ от този замък, в който бе станала жена и кралица и чиито истински размери вече никога не можа да си спомни.
След два дни пристигнаха в Реймс. Жителите на града не бяха виждали коронация от тридесет години насам, което ще рече, че поне за половината население зрелището щеше да бъде нещо ново. Забързани кралски служители, придружавани от градски съветници, сновяха от общината до архиепископството. По площадите се бяха настанили като на панаир всякакви търговци, жонгльори и разигравачи на животни. Високопоставени велможи и духовни сановници, пристигнали от четирите краища на Франция, преминаваха със свитите си и търсеха квартира. От околностите се стичаха селяни, граждани и дребни благородници и умножаваха тълпата, която сержантите се мъчеха да държат в ред по пътя на кралския кортеж.
Жителите на Реймс не можеха и да допуснат, че още няколко пъти в близко бъдеще щяха да видят тази блестяща кавалкада и да платят разноските за нея.
Кралят, който този ден влезе през портала на Реймската катедрала, беше придружаван от тримата приемници, които щеше да му даде историята. Зад Луи Х яздеха двамата му братя Филип и Шарл, както и братовчед му Филип дьо Валоа. Преди да изтекат четиринадесет години, короната щеше да бъде положена тук и на трите глави.
Втора част
След Фландрия Артоа
I. СЪЮЗНИЦИТЕ
От всички човешки дейности онази, която се състои в управляване на себеподобните, макар и най-силно желана, носи най-големи разочарования, защото никога няма край и не дава на мисълта нито миг отдих. Пекарят, извадил фурна хляб, дърварят пред поваления дъб, съдията, произнесъл присъда, архитектът, който вижда как поставят покрива на сградата му, художникът, завършил картината си, всички могат — поне за една вечер — да почувствуват относителното успокоение, което носи една постигната цел. За човека, който управлява, това е невъзможно. Едва като че ли преодолял една политическа трудност, друга, която се е раждала тъкмо когато се е борил с първата, изисква неотложното му внимание. Пълководецът-победител се радва дълго време на славата от своята победа; но министърът трябва да се справя с новото положение, породено от самата тази победа. Никой проблем не може да остане дълго нерешен, защото този, който днес изглежда второстепенен, утре може да има трагични последици.