Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Тя бе мислила на глас и всички забелязаха, че първите й думи като кралица бяха думи на милосърдие.
За да й направи удоволствие, Луи Х заповяда на шамбелана си да хвърли няколко шепи монети. Селяните се спуснаха тутакси на земята и пред очите на младоженката започна диво боричкане върху пътеката от цветя и зеленина. Чуваше се шум от раздрани дрехи, сподавено грухтене като от свине и блъскане на глави. Благородниците наблюдаваха развеселени яростната борба. Един от селяните, по-едър и по-тежък от останалите, притисна с крак нечии ръце, сграбчили една монета, и ги накара да се разтворят.
— Виж, тоя байно като че ли умее да се оправя — каза, смеейки се, Робер д’Артоа. — Чий е той? На драго сърце ще го купя!
Клеманс видя с огорчение, че и Луи също се смее. „Не така трябва да се дава — помисли си тя. — Аз ще го науча как.“ Заваля дъжд.
Масите бяха наредени в най-голямата зала на замъка. Угощението продължи пет часа.
„Ето че съм вече кралица на Франция“ — си повтаряше Клеманс. Не можеше да свикне с тази мисъл. Лакомията на френските велможи я порази. Колкото повече вино се лееше, толкова повече се повишаваха гласовете. Единствена жена сред този пир на воини, Клеманс виждаше как всички погледи се устремяват към нея, долавяше, че в дъното на залата приказките ставаха все по-нагли и неприлични.
От време на време някой от сътрапезниците изчезваше. Първият шамбелан Матийо дьо Три се провикна:
— Кралят, нашият господар, забранява да се пикае на стълбището, по което ще мине той.
При четвъртото блюдо, състоящо се от шест различни ястия, между които цяло прасе на шиш и паун с опашка, набучена около задницата му, двама щитоносци влязоха с огромна баница и я сложиха пред кралската двойка. Разчупиха кората и от тестото изскочи жива лисица сред възторжените възгласи на присъствуващите. Тъй като не бяха успели да приготвят обичайните торти с фигури и захарни замъци, за които биха били нужни няколко дни, готвачите бяха проявили по този на чин майсторството си.
Подлудялата лисица се втурна из залата, метейки с рижата си настръхнала опашка плочите на пода, а в хубавите й, белезникави очи искреше див ужас.
— Лисица! Лисица! — закрещяха велможите и наскачаха от местата си.
Около масите започна истински лов. Робер д’Артоа беше този, който успя да хване животното. Видяха само как исполинът се хвърли на земята и после се изправи, сграбчил в ръце лисицата, която скимтеше, открила острите си, тънки зъби под тъмните челюсти. Сетне Робер бавно стисна пръстите си, изпращяха кости, очите на лисицата се изцъклиха като стъклени и Робер просна мъртвото животно на трапезата пред новата кралица, сякаш да засвидетелствува почитта си.
Клеманс, която придържаше с палец твърде широката венчална халка, попита дали във Франция е обичай жените от семейството да не присъствуват на сватби. Луи смотолеви смутен някакво обяснение.
— Така или иначе, сестро моя, вие нямаше да можете да видите моята съпруга — каза граф дьо Поатие.
— А защо… братко мой? — запита Клеманс, която изпитваше едновременно интерес към всичко казано от него и смущение, когато трябваше да му отговори.
— Защото е все още затворена в замъка Дурдан — каза Филип дьо Поатие.
После той се обърна към краля:
— Сир, братко мой, в този ден на щастие за вас аз ви моля да отмените наказанието, наложено на моята съпруга Жана. Нейните грешки не бяха престъпления и тя се е разкаяла за тях.
Вироглавия, хванат натясно, не знаеше какво да отговори. Трябваше ли пред Клеманс да прояви великодушие или, напротив, твърдост — и едното, и другото качества на крал? Потърси с очи Шарл дьо Валоа, за да му поиска съвет, но Валоа беше излязъл да подиша чист въз дух. А Робер д’Артоа в другия край на залата учеше братовчед си Филип дьо Валоа как може да хване лисица, без да бъде ухапан от нея.
— Сир, съпруже мой — каза Клеманс, — ако ме обичате, въздайте на вашия брат милостта, за която ви моли. Днес е ден на бракосъчетание и аз бих искала всички жени във вашето кралство да имат дял от нашата радост.
Тя бе взела с внезапен жар работата присърце; бе почувствувала нещо като облекчение, когато чу, че Филип дьо Поатие говори за жена си и изказва желание тя да се върне у дома.
Луи беше хапнал порядъчно и беше надигал чашата по-често, отколкото трябва. Наближаваше мигът, когато щеше да прегърне това красиво, кротко тяло, чийто господар бе станал. Твърде далеч от него беше мисълта за политическите последствия от това, което искаха от него.
— Няма нищо, скъпа моя, което не бих сторил, за да ви угодя — отговори той. — Братко, можете да вземете мадам Жана и да я доведете сред нас, когато пожелаете.