Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Беатрис сключи ръце, тя трепереше. Жана се убеди, че тя не е в сговор с нападателите. Но това не облекчаваше с нищо положението, а и нямаше време за размишление.
Вратата не просто се отвори, а отхвръкна и дванадесетина барони, предвождани от Суастър и Комон, нахълтаха с извадени саби, крещейки:
— Къде е предателят, къде е предателят? Къде се е скрил?
Те се спряха, сепнати за миг от сцената, която се разкри пред очите им. Имаше не една причина за изненада. Първо, нямаше го Дени д’Ирсон, когото бяха сигурни, че ще заварят тук — беше изчезнал сякаш под мантията на вълшебник. Сетне, групата скимтящи или изпоприпадали жени, притискащи се една до друга и очакващи да бъдат подложени на поголовно насилие. А най-после и най-вече присъствието на Лик и Недоншел. Само до преди два дни, в Сен Пол, тези двама рицари се числяха към заговорниците и ето че ги откриваха седнали на трапеза в дом от противния лагер.
Върху изменниците си изсипа порой от оскърбления; питаха ги колко са взели за клетвоотстъпничеството и дали са се продали на Ирсоновци за тридесет сребърника; Суастър удари Недоншел с желязната си ръкавица по дългото жълтеникаво лице и от устата му потече кръв.
Лик понечи да се обясни, да се оправдае.
— Дойдохме тук да защитим вашата кауза; искахме да избегнем проливане на кръв и излишни разрушения. Бяхме на път да постигнем повече с приказки, отколкото вие с вашите саби.
Обсипаха го с ругатни и го накараха да замлъкне. Другите бунтовници в двора продължаваха да вдигат врява. Не бяха по-малко от стотина.
— Не казвайте името ми — пошепна Беатрис на графиня дьо Поатие, — защото са тръгнали да гонят моето семейство.
На бременната дама й прилоша и тя се строполи върху пейката.
— Къде е графиня Мао̀? — крещяха бароните. — Тя трябва да ни изслуша!… Знаем, че се намира тук, ние проследихме каретата й…
Нещата започнаха да се изясняват за Жана. Не за нейния живот бяха дошли тук тези кресльовци. Едва преминала първата уплаха, в гърдите й се надигна гняв: в нейните жили се пробуди кръвта на Артоа.
— Аз съм графиня дьо Поатие — извика тя — и аз пътувах с каретата, която сте видели. Не ми харесва, когато влизат с толкова шум там, където се намирам аз.
Метежниците не знаеха, че е излязла от затвора, и това неочаквано съобщение ги накара за миг да замлъкнат. Изненадите наистина се редуваха една подир друга.
— Ще ми кажете ли имената си — подзе отново Жана, — защото аз съм свикнала да разговарям само с хора, които са ми представени, и ми е трудно под бойните ви доспехи да видя кои сте.
— Аз съм сир дьо Суастър — отвърна предводителят с рунтави рижи вежди, — а това е моят другар Комон. Тези тук са монсеньор Жан дьо Фиен, месир дьо Сен Вьонан, месир дьо Лонвиле. Търсим графиня Мао̀…
— Как? — прекъсна го Жана. — Та аз чувам само имена на благородници! Не бих го повярвала, като виждам как се отнасяте с дами, които ви подобава да закриляте, а не да нападате. Вижте мадам дьо Бомон, която е почти пред раждане, а я накарахте да припадне. Не ви ли е срам?
Сред съюзниците се прокрадна нерешителност. Жана беше красива жена и твърдото й държане внушаваше респект. Освен това беше снаха на краля и както личеше, си беше възвърнала благоволението му. Жан дьо Фиен, от най-знатно потекло и най-високопоставеният сред нахлулите в залата сеньори, си спомни, че я е виждал на времето в двора. Той я увери, че никой не й мисли злото; целта на тяхната акция беше Дени д’Ирсон, задето се бе заклел, че се отрича от брат си и бе престъпил клетвата си.
В действителност те се бяха надявали да хванат Мао̀ в клопка и да я заставят със сила да отстъпи. За да си отмъстят за несполуката, се спуснаха да грабят в замъка.
Цял час замъкът Виц кънтеше от трясъка на блъскащи се врати, разбити мебели и изпотрошени съдове. Свличаха от стените килимите и гоблените, грабеха сребърните прибори и предмети от шкафовете.
Сетне, поусмирили се, но все още заплашителни, накараха Жана и придворните й дами да се качат отново в голямата позлатена карета; Суастър и Комон поеха командуването на ескорта и колата, обградена от звънтяща стомана, потегли за Еден.
По този начин съюзниците бяха сигурни, че ще стигнат до графиня д’Артоа.
На излизане от селището Иверни, отдалечено на около левга, ескортът спря. Неколцина бунтовници, тръгна ли да търсят Дени д’Ирсон, бяха успели да го заловят тъкмо когато се опитваше да пресече река Оти, газейки през мочурища. Той се появи изкалян, пребит, окървавен, вързан с вериги и залитащ между двама барони на коне.