Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Дори след разтурянето си орденът все така е обгърнат е тайнственост. Последното писмено свидетелство от неговата история е изгарянето на последния му велик магистър Жак дьо Моле, качен на кладата през март 1314 г. Според легендата, докато се задушавал от пушека, той изрекъл от пламъците проклятие и призовал мъчителите си — папа Климент V и крал Филип Хубави, до година да се присъединят към него на оня свят и да дадат обяснения пред Божия съд. Само след месец папа Климент V умира, както се твърди, от остра форма на дизентерия. В края на годината умира и Филип: и до ден-днешен причините за смъртта му си остават неясни. Не е нужно, разбира се, да търсим някакво свръхестествено обяснение. Тамплиерите са много вещи в използването на различни отрови. Пък и доста са хората, които биха могли да потърсят възмездие — успели да избягат рицари, които пътуват инкогнито, симпатизанти на ордена и роднини на тамплиери, подложени на гонения. Въпреки това фактът, че проклятието на великия магистър се сбъдва, подклажда вярата, че членовете на ордена притежават тайнствени сили. Проклятието обаче не застига единствено Филип Хубави, то преследва още дълго френското кралско семейство. Ето как отеква през вековете тайнствената сила, приписвана на тамплиерите.
През XVIII в. различни тайни и полутайни общества се прекланят пред тях и ги смятат за свои предходници, посветили ги в мистиката. Мнозина франкмасони от онова време претендират, че са техни преки наследници, и възприемат от тях някои „ритуали“ и изисквания в устава, а също задължението единствени те да пазят мъдростта и тайните на тамплиерите. Някои от претенциите на франкмасоните са очевидно абсурдни, други — като знаем, че орденът вероятно е оцелял най-малкото в Шотландия, — сигурно имат известни основания.
През 1789 г. легендите за тамплиерите придобиват митични измерения, а историческите сведения за тях са замъглени от множеството неясноти и романтичната аура. Рицарите от ордена са смятани за спиритисти, за просветени алхимици, за вълшебници и мъдреци, за масони с висока степен и мистици, накъсо, за същински свръхчовеци, разполагащи със страховит арсенал от тайнствени сили и знания. На тях гледат като на герои и великомъченици, предвестници на антиклерикалните настроения от края на XVIII в., и в съзаклятничеството си срещу Луи XVI не един и двама франкмасони във Франция са убедени, че допринасят да се сбъдне предсмъртното проклятие, което Жан дьо Моле отправя от кладата срещу френските монарси. Според едно предание, когато главата на краля била отсечена от гилотината, някакъв непознат скочил на ешафода, натопил ръката си в кръвта на монарха, махнал към насъбралата се тълпа и извикал: „Жан дьо Моле, отмъстихме за теб!“
И след Великата френска революция тайнствеността около тамплиерите не отслабва. Най-малко три съвременни организации се представят за тамплиерски и твърдят, че са основани през 1314 г. и притежават устави, чиято автентичност така и не е установена. В някои масонски ложи имат степен „тамплиер“, както и ритуали и символи, които, както твърдят членовете им, водят началото си от първоначалния орден. В края на миналия век в Австрия и Германия е създаден доста зловещият Орден на новите тамплиери — един от символите му е свастиката. Елена Блаватска, основоположница на теософията, и Рудолф Щайнер, разработил антропософията, говорят за езотеричната мъдрост, достигнала до нас чрез розенкройцерите от катарите и тамплиерите, които от своя страна са я почерпили от още по-древни източници. В Съединените щати съществува младежко общество „Дьо Моле“: нито момчетата, нито техните наставници имат представа откъде идва това име. Във Великобритания, както и в други западни държави има тайни ротариански клубове с гръмкото название „Тамплиери“ и в тях членуват известни личности и държавници. Хуго дьо Пайен сигурно гледа сега от небесното царство, което се е опитвал да покори с меча си, и се подсмихва озадачено и горчиво при вида на днешните рицари — плешивеещи, с очила и коремчета, — които претендират, че са негови наследници. Ала вероятно е и смаян колко издръжливо и жизнено се е оказало неговото начинание.
Особено силно се усеща наследството на тамплиерите във Франция. Там те са доходоносен бизнес точно както Гластънбъри, лейлиниите и чудовището Лох Нес във Великобритания. Парижките книжарници са претъпкани с какви ли не книги и книжки за историята на ордена — някои почиват върху исторически факти, други са си направо налудничави. През последните двайсет и пет-трийсет години се чуват доста странни неща за тамплиерите, известна част от които може би са и основателни. Има историци, които им приписват построяването на готическите катедрали или най-малкото първоначалния тласък, отприщил енергията и гения на архитектите. Други смятат, че тамплиерите са търгували с Америка още от 1269 г. и са забогатели главно от среброто, което са внасяли от Мексико. Нерядко се твърди, че рицарите от ордена са знаели някаква тайна, свързана със зараждането на християнството. Те са обвинявани в гностицизъм и еретизъм, в това, че са свели глава пред исляма. Има и изследователи, които подчертават, че тамплиерите са се стремели към съзидателно единение между различните народи, раси и вероизповедания, че целенасочено са се опитвали да обединят идеите на исляма, християнството и юдаизма. И както преди близо осем века е твърдял Волфрам фон Ешенбах, и сега мнозина наблягат отново и отново, че тъкмо тамплиерите са пазели Свещения Граал, каквото и да представлява той.