100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Очевидно подобни теории щяха да видят бял свят дори Дарвин да не съществуваше. Като се има предвид трудът на Уолас, това е може би по-вярно за Дарвин, отколкото за всяка друга личност в тази книга. И все пак именно неговото учение видоизмени коренно биологията и антропологията и промени схващанията ни за мястото на човека в света.
17. ШИ ХУАНГ ТИ
259 пр. Хр. — 210 пр. Хр.
Великият китайски император Ши Хуанг Ти, управлявал през периода 258–210 пр. Хр., обединява Китай със силата на оръжието и въвежда повсеместни реформи. Те са важен фактор за културното единство, което Китай поддържа оттогава насам.
Ши Хуанг Ти е роден в 259 г. пр. Хр. и умира в 210 г. пр. Хр. За да разберем неговото значение, трябва да познаваме поне малко историческите условия по онова време. Той се ражда в последните години на династията Чоу, възникнала около 1100 г. пр. Хр. Но векове преди Ши Хуанг Ти монарсите от тази династия са престанали да бъдат добри управници и Китай е разделен на много феодални държавици. Техните владетели постоянно воюват помежду си и полека-лека неколцина от по-дребните феодали са отстранени. Една от най-силните сред враждуващите държави е Чин, в западната част на страната. Владетелите на Чин са възприели за основа на държавната политика идеите на легалистката философска школа в Китай. Конфуций вече учи, че народът трябва да се ръководи преди всичко от моралния пример на добрия владетел; но според легалистката философия повечето хора не са достойни да бъдат управлявани по такъв начин. Властта се нуждае само от сурови закони, които да се прилагат строго и безпристрастно. Те се създават от владетеля и той може да ги променя по своя воля, за да укрепва държавната политика.
Може би поради възприемането на легалистките идеи, поради географското си положение, а вероятно и поради способностите на владетелите си Чин вече е най-мощната сред останалите китайски държави по времето, когато се ражда Ченг (бъдещият Ши Хуанг Ти). Формално той се възкачва на трона в 246 г. пр. Хр., когато е на тринайсет години, но фактически Чин се управлява от временен владетел до пълнолетието на Ши в 238 г. пр. Хр. Новият монарх си подбира способни пълководци и продължава усилено войните против другите феодални държави. Последната от тях е завладяна в 221 г. пр. Хр.. и сега той вече може да се обяви за ванг (цар) на цял Китай. Но за да подчертае, че скъсва решително с миналото, той си избира нова титла и се нарича Ши Хуанг Ти, което означава „първият император“.
Ши Хуанг Ти незабавно започва да въвежда нови важни реформи. За да избегне разединяването, довело до края на династията Чоу и нейната монархия, той се заема да премахне феодалната система на управление. Цялата територия е преразпределена на трийсет и шест провинции, всяка от тях с цивилен управител, назначаван от императора. Ши Хуанг Ти постановява, че постът на провинциалния управител няма повече да се предава по наследство. Скоро въвежда и практиката управителите да сменят на няколко години провинциите си, за да избегне възможността някой по-амбициозен от тях да създаде силна собствена власт и влияние. Освен това всяка провинция има отделен военен управител, назначаван и снеман също от императора, и трети — централно назначаван сановник, който поддържа равновесието между цивилния и военния управител. Изгражда се широка мрежа от добри пътища, които свързват престолния град с провинциите и дават възможност централната армия бързо да бъде прехвърляна, ако някъде възникнат бунтове. Освен това Ши Хуанг Ти постановява членовете на старата аристокрация да се преселят в столицата Шиен Янг, където той ще може да ги държи под око.
Но императорът не се задоволява само с политическото и военното единство на Китай; той търси единство и в търговската дейност. Въвежда единна система за мерки и теглилки в цялата страна, унифицира монетите, някои инструменти и осите на каруците и наблюдава строителството на пътища и канали. Той въвежда в цял Китай единна система и норми за писмения език.
Най-прословутият (или може би най-безславният) акт на императора е указът от 213 г. пр. Хр., според който всички книги трябва да се изгорят. Изключения се допускат за книги по земеделски и медицински въпроси, за исторически анали, отнасящи се до държавата Чин, и за философски творби на легалистите. Но произведенията на всички други философски школи, в това число и на конфуцианството, трябвало да бъдат унищожени. С този драконовски указ — първи пример за всеобхватна цензура в историята — Ши Хуанг Ти се надявал да възпре влиянието на противни нему философски школи и по-конкретно на конфуцианството. Той обаче наредил в императорската библиотека в столицата да се съхраняват екземпляри от забранените книги.