100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Външната политика на Ши Хуанг Ти е не по-малко енергична. Той завоюва много земи на юг и районите, които анексира, в крайна сметка са включени в територията на Китай. На север и на запад войските му също жънат победи, ала той не успява да покори веднъж завинаги населението в тези краища. За да предотврати евентуални набези в Китай, Ши Хуанг Ти свързва отделните стени, издигнати по северната китайска граница, в една гигантска — Великата китайска стена, издържала до днес всички изпитания на времето.
Строителните работи и многото войни изискват високи данъци, чието въвеждане прави императора непопулярен. И тъй като бунтове срещу желязното му управление са невъзможни, се правят опити той да бъде убит. Всички те са безуспешни и Ши Хуанг Ти умира от естествена смърт в 210 г. пр. Хр.
Императорът е наследен от втория си син, който приема названието Ер Ши Хуанг Ти. Но той няма бащините си способности и скоро избухват бунтове. След четири години го убиват, дворецът и императорската библиотека са опожарени и династията Чин е унищожена напълно.
Но делото на Ши Хуанг Ти остава. Китайците се радват, че на тираничната му власт е сложен край, но малцина имат желание да се върне анархията от предишната епоха. Следващата династия — Хан, продължава в основни линии административната система, установена от Ши Хуанг Ти. Всъщност в течение на двайсет и едно столетия китайската империя е организирана по същия начин, както по негово време. Въпреки че непосилните закони на Чин скоро биват смекчени от императорите от династията Хан, въпреки че цялата легалистка философия изпада в немилост и конфуцианството става официална държавна философия, културното и политическото единство, постигнато от Ши Хуанг Ти, остава непокътнато.
Същественото значение на Ши Хуанг Ти за Китай, пък и за целия свят, би трябвало да е вече очевидно. Западът винаги е гледал със страх огромния по размери Китай. Но почти през цялата история Китай всъщност не е бил много по-населен от Европа. Разликата е, че Европа винаги е била разделена на множество малки държави, а Китай е оставал единен в една-единствена голяма държава. Така разликата е като че ли резултат от политически и социални фактори, а не толкова от географски: вътрешните бариери, да речем планински вериги, в Китай са такива, каквито и в Европа. Разбира се, единството на Китай не може да се приписва само на Ши Хуанг Ти. И други личности — например Суй Уен Ти — също са играли важна роля, но голямото значение на Ши Хуанг Ти не подлежи на съмнение.
Обсъждането на Ши Хуанг Ти ще бъде непълно, ако не споменем неговия блестящ първи министър Ли Су. Фактически влиянието на Ли Су върху политиката на императора е толкова съществено, че ни е трудно да разделим с точност заслугата на всеки от тях за извършените големи промени. Вместо да се мъчим да сторим това, отдадохме на Ши Хуанг Ти всички заслуги за постигнатото от двамата. (В крайна сметка, макар Ли Су да е давал съвети, императорът е имал последната дума.)
Донякъде заради изгарянето на книгите Ши Хуанг Ти е очернян от повечето по-късни конфуциански автори. Те го представят като деспотичен, пълен с предразсъдъци, зловреден и посредствен човек, при това незаконороден. От друга страна, китайските комунисти обикновено го възхваляват като прогресивен владетел и мислител. Западните автори понякога сравняват Ши Хуанг Ти с Наполеон; но като че ли много по-уместно е да го сравняваме с Октавиан Август, основателя на Римската империя. Империите, които двамата създават, са приблизително еднакви по територия и население. Само че Римската има много по-краткотраен живот и в края на краищата не запазва териториалната си цялост, докато китайската територия остава непокътната и затова Ши Хуанг Ти заслужава по-предно място от двамата.
18. ОКТАВИАН АВГУСТ
63 пр. Хр. — 14 сл. Хр.
Октавиан Август, създателят на Римската империя, е една от бележитите фигури в историята. Той слага край на гражданските войни, разкъсващи Римската република през първия век пр. Хр., и реорганизира управлението по такъв начин, че в продължение на две столетия в империята царят вътрешен мир и благоденствие.
Роден в 63 г. пр. Хр., Гай Октавий (известен повече като Октавиан) получава титлата „Август“, когато става на трийсет и пет години. Той е внук на Юлий Цезар, който е видна политическа фигура в Рим, когато Октавиан е още малък. Самият Юлий Цезар няма законородени синове, харесва момчето и помага да бъде подготвено за политическото поприще. Когато Цезар бива убит в 44 г. пр. Хр., осемнайсетгодишният Октавиан все още се учи.