Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Докторе, виждам гла…
Думите на сестрата заглъхнаха, заменени от недоволно изсумтяване, когато Скоутър я изблъска най-безцеремонно встрани и се наведе още по-надолу към интимното местенце на Мия, завирайки лицето си между краката й. Сякаш искаше да изтръгне мъничето със зъби, Човекът-ястреб — Джей или Джий — възбудено заговори на стоящия до него Хейбър на някакъв бръмчащ диалект.
„Те наистина са тук — помисли си Сузана. — Постелката за кола го доказва.“ Тъмнокожата жена не можеше да каже как точно парчето плат с надпис „ФОРД“ доказваше присъствието на Роланд и Еди; знаеше само, че не греши. Тя оформи с устни думата, която Мия й бе прошепната: чиссит. Беше сигурна, че това е някаква парола и отваря поне една врата, ако не и повече. Тъмнокожата жена не изпитваше никакви съмнения, че ничията дъщеря казва истината — двете жени бяха свързани не само от шлемовете, съединени посредством кабели, но и от по-първичния (и значително по-мощен) акт на раждането. Не, Мия не лъжеше,
— Напъни се, прокълната от боговете мързелива кучко! — почти изрева Скоутър и Роланд и Еди внезапно изчезнаха в тавана, сякаш бяха издухани от въздушния поток, изригнат от гърлото на лекаря. Според Сузана си беше точно така.
Тя се завъртя на една страна, усещайки мокрите кичури, залепнали за главата й — потта се изливаше на литри от тялото й — и се придърпа лекичко към Мия, към Скоутър и набраздената дръжка на пистолета на лекаря.
— Лежи си спокойно, сестричке, чуй ме, моля аз — каза една от отрепките и докосна рамото на Сузана. Ръката му беше студена и подпухнала, покрита с пръстени. От допира му по кожата на Сузана пробягаха тръпки. — Всичко това ще свърши след минута, а после всички светове ще бъдат променени. Когато този юнак се присъедини към Разрушителите в Тъндърклап…
— Млъквай, Строу! — изсъска му Хейбър и изблъска отрепката, която се опитваше да „утеши“ Сузана, след което отново насочи вниманието си към раждането.
Мия изви гръб и застена. Плъхоглавата сестра сложи ръце на бедрата й и ги притисна към леглото.
— Давай, давай, напъни корема си.
— Яж лайна, кучко! — изкрещя ничията дъщеря и Сузана усети далечния отглас от болката й, но това бе всичко. Връзката между тях се разпадаше.
Събирайки волята си, тъмнокожата жена извика в дълбините на собственото си съзнание:
— Хей! Хей! Позитронната госпожица! Там ли си още?
— Връзката… е прекъсната — каза приятен женски глас. Както и преди той отекваше в главата на Сузана, ала сега звучеше много слабо и напомняше радио, чийто сигнал едва се чува заради атмосферни смущения. — Повтарям: връзката… е прекъсната. Надяваме се, че ще запомните „Норт Сентрал Позитроникс“ с добро и занапред ще се обръщате към нас, когато изпитате нужда от просветление по духовните въпроси. Както и към корпорация „Сомбра“ — всепризнатия лидер в директната комуникация между съзнанията от десетхилядната година!
После дълбоко в мозъка на Сузана се разнесе мощно БИИИИИИИП, от което й затракаха зъбите, и връзката се разпадна. Изчезна не само приятният женски глас — изчезнаха всички усещания, свързани с раждането. Тъмнокожата жена имаше чувството, че е извадена от някакъв болезнен, смачкал цялото й тяло капан.
Мия отново закрещя и Сузана завика с нея. От една страна, защото не искаше Сейър и останалите да разберат за прекъснатата връзка между нея и ничията дъщеря, а, от друга, защото наистина й беше тъжно. Беше изгубила жената, която й бе станала като родна сестра.
— Сузана! Сюз, там ли си?
Тъмнокожата жена се надигна рязко на лакти, щом чу този глас, като за миг забрави напълно за лежащата до нея Мия. Този глас принадлежеше на…
— Джейк? Ти ли си, миличък? Чуваш ли ме?
— Да — извика той. — Най-накрая! Господи, с кого говореше? Продължавай да крещиш, ш да мога да те…
Гласът на момчето внезапно заглъхна, но не и преди Сузана да различи пукота на далечна стрелба. Дали Джейк стреляше но някого? Не мислеше така. По-скоро имаше чувството, че някой стреля по Джейк.
ДВЕ
— Хайде! — извика Скоутър. — Хайде, Мия! Напъни се! Заради живота си! Дай всичко от себе си! НАПЪНИ СЕ!
Сузана се опита да се придърпа по-близо до другата жена — Ох, тревожа се и търся успокоение, вижте колко съм притеснена и как търся утеха, — но отрепката на име Строу я дръпна назад, докато стоманеният сегментиран маркуч, съединяван! шлемовете им, не се опъна.
— Стой на разстояние от нея, кучко — процеди мъжът и в съзнанието на тъмнокожата жена за пръв път изплува мисълта, че няма да успее да се добере до пистолета на Скоутър. Или до който и да е пистолет.