Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Мия изкрещя отново, обръщайки се към непознат бог на непознат език. Когато се опита да повдигне горната половина на тялото си, сестрата — Алая, Сузана си помисли, че май се казваше Алая, — я натисна надолу, а лекарят нададе отсечен вик, явно доволен от развоя на събитията. Дори захвърли форцепса, който държеше.
— Защо направи това? — поиска да разбере Сейър. Чаршафите под разтворените крака на ничията дъщеря бяха подгизнали от кръв, а в гласа на боса се долавяше загриженост.
— Няма да ми трябват! — отвърна небрежно Скоутър. Тялото й е идеално развито за раждане на бебета. Може да изцвъка една дузина на нивата, а после да продължи да събира ориза. Ей го и малкия юнак — чистичък и здравичък, като на картинка!
Лекарят тъкмо щеше да се пресегне за най-големия леген, който стоеше на съседното легло, ала реши, че няма време, и напъха розовите си, непокрити от ръкавици ръце в цепнатината между бедрата на Мия. Този път, когато Сузана се опита да се придърпа към ничията дъщеря, Строу не й попречи. Всички присъстващи — и отрепките, и вампирите — наблюдаваха като омагьосани последния етап от раждането на младенеца, струпаше се в долната част на двете събрани едно до друго легла. Само Строу продължаваше да стои до Сузана. Вампирът с електрическия меч веднага беше понижен — тъмнокожата жена реши, че първият куршум трябва да попадне в отрепката до нея.
— Още веднъж! — извика Скоугър. — Заради бебето!
Подобно на отрепките и вампирите, и Мия бе забравила за Сузана. Изпълнените й както с физическа, така и с душевна болка очи не се откъсваха от Сейър.
— Мога ш да го запазя, сър? Моля ви, кажете ми, че мога, макар и за съвсем кратко време!
Той я хвана за ръката. Маската, която прикриваше истинското му лице, се усмихна.
— Да, скъпа моя — рече. — Мъничето ще остане при тебе още дълги години. Само се напъни още веднъж.
— Мия, не вярвай на лъжите му! — изкрещя Сузана, ала викът й не отиде никъде. А може би така беше по-добре. Навярно бе най-добре да я забравят за известно време.
Тъмнокожата жена насочи мислите си в друга посока.
— Джейк! Джейк! Къде си?
Никакъв отговор. Лошо. Моля те. Господи, направи така, че да не му се случи нищо лошо!
„А може би момчето е твърде заето. Бяга… крие се… бие се. Мълчанието му не означава непременно, че е…“
От устата на Мия се изсипа цяла серия ругатни, докато продължаваше да се напъва с всички сили. Устните на разтеглената й вагина се разтвориха още по-широко. От утробата й избликна още кръв — делтовидното петно на чаршафа под нея увеличаваше размерите си. И в този миг през пурпурната пелена Сузана зърна нещо като корона, обагрена в черно и бяло. Бялото беше кожа. Черното — коса.
После черното и бялото започнаха да чезнат в пурпурното и тъмнокожата жена си помисли, че бебето е решило да се върне обратно в утробата на майка си, че още не е готово за срещата си със света, ала на Мия, изглежда, й бе писнало да чака появата му на бял свят. Тя се напъна с всички сили, които й бяха останали, вдигнала треперещите си юмруци пред присвитите си очи, оголила здраво стиснатите си зъби. Вената на челото й тревожно пулсираше, а на шията й изпъкваше друга.
— Х-А-А-А-А-А-А-Й-Д-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е-Е! — извика тя. — КОМАЛА, КОПЕЛЕНЦЕ ТАКОВА! КОМАЛА-ЕЛА-ЕЛА!
— Дан-тет — измърмори Джей, Човекът-ястреб, и останалите подхванаха с благоговеен шепот:
— Дан-тет… дан-тет… комета дан-тет. — Пришествието на малкия бог.
Този път главата на бебето не само се показа, но направо се изстреля напред и Сузана видя ръчичките му, притиснати към омазаните му е кръв гърди, и малките му юмручета, които потрепваха неуверено. Видя сините очи — широко отворени и поразителни както със знанията, скрити в тях, така и с приликата с очите на Роланд. Видя черните като сажди ресници. Потях проблясваха миниатюрни капки кръв, подобни на рубини. Тъмнокожата жена забеляза — и навярно никога нямаше да го забрави — как долната устна на младенеца се впи за миг във вътрешната срамна устна на майчиното влагалище. После устичката му се разтвори и разкри перфектната редица малки зъбчета на долната му челюст. Те бяха напълно обикновени — не бяха нито кучешки, нито някакви бивни, — но само от гледката на зъби в устата на току-що родено бебе по гърба на Сузана пробягаха хладни тръпки. Същата реакция предизвика и пенисът на мъничето — необичайно голям и напълно възбуден. Тъмнокожата жена прецени, че бе по-дълъг от кутрето й.