Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Отпуснати са ни няколко скъпоценни часа, за които си мечтаехме. Ето, имаме ги, но не знаем какво да правим с тях. Студено, неприветливо. Не знам как я нагласихме, но сме и гладни, а няма откъде да си купим нещо за хапване. Улиците край гарата са празни, като преди бомбардировка. Скъпоценните часове се превръщат в нещо мъчително непотребно.
Най-после влакът пристига. Ако употребя съчетанието натъпкан до пръсване, ще ползвам един наистина много деликатен израз. С мъжка борба успяваме да се наблъскаме някак в коридора на един от вагоните, срещу счупен прозорец. От него вее и набива леден въздух, примесен с дребните съчми на безнадежден, есенен дъжд.
Нощта е ръждива и особено неуютна. Край нас се изнизват светлинките на крайни квартали и малки селца. Мракът е полепнал около всичко материално. В такива вечери хората с неустойчива психика посягат на живота си, а „отворените“ събират край себе си наивници, за да им разправят истории за вампири и самоходни скелети.
Висим в коридора без особена надежда да се класираме до място в някое от купетата. По едно време Великият все пак успява да хлътне на топло. Пет минути по-късно подрежда звездите така, че и за мен се намира място. А нещото, което се случва през следващия половин час е трудно да бъде описано. Разказите за змейове, черни дупки и космически катастрофи бледнеят пред изживяванията, които са минали през главата на моя колега. Той е безстрашният воин, оживял плъзгайки се по заледен склон тогава, когато парашута му е отказал да се отвори. При друг случай е догонил във въздуха объркано момче, забравило да дръпне ръчката и фучащо към неизбежния удар със земята. В последната десета част от секундата е отворил парашута му и по чудо сам е оживял. Той…
Той… просто още не се е качвал на самолет. Но това го знам само аз. Не и тия шарани, които го гледат наистина с отворени уста. Ако ползвам скучното сравнение, сега той великодушно им подава бастун, а те кълват като невидели. Както върви, след малко биха клъвнали и на дръжка от лопата…
Отвреме-навреме съм призоваван като свидетел при описанието на поредното чудо. И през ум не ми минава да го разоблича. Кимам авторитетно — да, така беше! Покрай умонепостижимостите на Великия, се оказва, че и на мен ми се е случвало това-онова. Разбира се, доста по-постничко от неговите изживявания, но все пак…
По едно време вади от парашута лъскавия кислороден прибор и започва да просвещава аудиторията, че това е „…една такава джаджа, която изхвърля пилота от кабината, ако самолетът се подпали, например…“ Няма значение, че приборът има съвсем друго предназначение — щом е казано от Великия, значи е вярно… Разбира се, думите му се приемат едно към едно. След малко дотърчават кондукторът и началник-влака с идеята да изхвърлят „джаджата“ през прозореца, за да не избухне в купето.
Предвиждам скандал, но Александър Македонски се пресътворява в Йоан Златоуст. Резултатът от бясното налитане на усърдните чиновници е, че се преместваме в купето на началник-влака. Появяват се бутилка с бодлив препек, два буркана с домашна туршия и голяма, топла селска пита. Заедно с питата върви огромен печен петел с разните подправки към него. Петелът вероятно е пернатият Иля Муромец и клането му е трагедия от околийски мащаб. В колко ли селски курници кокошките сега плачат?…
Но пък е вкусен… Бихте ли се съгласили с постановката, че лошите дела предизвикват задължително неприятно усещане?…
И още нещо. Македонецът с лекота събужда бащинските инстинкти на двамата мъже. Те хапват по малко и току тикат към нас ту бутилка, ту буркан, ту парчета мръвка. Казват, че по света имало гладни и жадни… Как да повярваш на такива наивни постановки?!
Ако потвърждаването на чужди лъжи е смъртен грях, само тази вечер съм си заработил за вечно пребиваване в ада. Но съм спокоен. Вярно, лъжата е в челната десетка на смъртните грехове. Но тя е невзрачната провинциална братовчедка на фантазията. Досещам се, почти съм сигурен, че мястото на математици, физици и писатели просто не е в пъклото.
Някъде към обяд пристигаме в поделението. До вечерта се събираме — дванадесет остригани лъвчета, на които предстои да прекарат доста време заедно. А на другата сутрин пристига началникът на школата — едър и здрав като мечок майор. И името му е впечатляващо, усойно — Вълков. Вечерта изскубваме от някакъв сериал прякор по сходство и Вълков става майор Волф. Същото, само че на немски… Човекът излъчва сдържана енергия. С такъв просто нямаш желание да спориш. Лъвове, мечка, вълк. Школа ли сме или менажерия?