Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
— … Че един ден и Айфеловата кула може да я отняма… — признавам очевидното. — Само че…
— Айфеловата кула се е родила в светла глава, прав си. — съгласява се в аванс Генералът. — На човек, който наистина има нужда от свобода, за да може да фантазира. Но е построена от хора, които са отишли да мъкнат и заваряват железа срещу надница.
— Ако тръгна да се съгласявам с теб, в мозъка ми започва да жужи някакъв афоризъм: „Каква е приликата между свободата и диаманта от короната?“ Отговор: „И двете не са за всяка глава“ И още: „И заради двете могат да ти строшат главата“.
— Казано по-простичко, не всеки има нужда от свобода — обобщава Генералът. Някои предпочитат топлия обор и зобта… Просто ти се чудя как можещ да имаш нещо против тази свещена крава — казармата?
— Пречи ми да летя.
— Човек е роден без криле — дразни ме той.
— Но въпреки това е успял да развие инстинкт за полет.
— „Роденият да пълзи не може да лети!“
— Правилно. Но роденият да лети, трябва да лети! — инатливо държа на своето аз.
— Да летиш, или да пълзиш — изборът е твой. Само твой! Къде е тук проблемът? — добродушно се усмихва приятелят ми.
След срещата с Дани усещам, че тръгват да ми потъват гемиите. Не мога да си обясня защо. Нещата рязко са се променили към добро, а все не мога да забравя изправената женска фигура в полупрозрачна рокля. Има някои, уж второстепенни детайли, които придават душевност на картината. И я правят оптимистична или песимистична. Опитвам се да предам какво точно ме тормози, но това не впечатлява човека с големите мустаци:
— Шикалкавиш и не искаш да стигнеш до следващия етап, от който разминаване няма — без грам укор ме диагностицира той. — Не смееш да признаеш, че любовта всъщност е действие на жлези и хормони. Е, при хората има и малко фантазия, ама то е така, за привкус. Истински рационалният мъж не трябва да се заблуждава — тази фантазия си е въздух под налягане!
— Защо ли не ми се иска да се съглася напълно с теб? Да отричаш любовта е все едно да отричаш наличието на магнетизма като явление във физиката. Само защото не можеш да го пипнеш или видиш.
— Че кой ти отрича любовта бе, човек? — смее се Генералът. — Тя си е необходимост. Подсъзнателен механизъм за подбор на подходящия партньор. След като се чифтосаш с подходящия партньор, излиза читаво и здраво поколение. Природата винаги се стреми към жизнена репродукция. Събери двойка рационалисти със шкембета и пари, но без фантазия. Какво ще произлезе от тях? — Дебело бебе, което до последния си ден на старец ще боледува. Дефектна продукция. Втори вариант: Двойка здрави фантазьори. Те ще ходят нощем под месечината, ще се натискат на всяка крачка и в края на краищата, под някоя драка ще изработят едно жизнено селянче. Здраво и пакостливо. Здравият човек с фантазия е просто добро природно попадение. Любовта не е лукс, а необходимост. Любовта не трябва да бъде отричана! Тя е като вятъра — нещо, което се провира навсякъде и стои в основата на всички процеси.
— Не можеш ли да измислиш по-подходящо сравнение? Знаеш, че когато искат да кажат за нещо, че е несериозно, казват: Вятър работа. И още — на вятъра му липсва плътност, за да бъде приет за нещо сериозно — заяждам се аз.
— Вятърът си е плътен точно колкото трябва — с лекота ме парира Генералът. — Така че, изразът „вятър работа“ е една от недомислиците, които циркулират като безспорни истини. Знаеш ли на колко много неистини вярва човек? След като е закърмен с тях още от малък. Ако пресееш това, което имаш в главата си, знаеш ли колко боклук ще изпадне? Боклукът, това са точно тия сентенции и сравнения, които звучат като безспорна истина, а са си глупост — убедено завършва тирадата си Генералът.
— Добре, дай ми пример за банална неистина — любопитствам аз.
— Например… — замисля се за момент. — Бащата трябвало да гали детето си само когато то спи. Разбирай — нежен е, обича си го, но така го пази от разглезване. Глупост превелика! Детето наистина трябва да бъде галено и насън, защото на подсъзнателно ниво то възприема с удоволствие ласката на близкия човек. Но детето трябва да бъде галено преди всичко, когато е будно. Когато е радостно, когато е неуверено в себе си, когато усетиш, че те търси… И при още хиляди случаи. Така му даваш сигнал: Обичам те! Ти си нещо важно за мен… Баща ми е прост селянин с четвърто отделение, но е усетлив човек. Не, че ме е глезил всеки ден с галене за щяло и нещяло, но когато ми беше необходимо, грапавото му ръчище винаги ми даваше спокойствие и увереност. Затова сега няма нещо, което може да ме уплаши. Най-малко могат да направят това глупостите на казармата. Аз си я обичам, пътя ми преминава през нея, в нея намирам мястото си…