Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
— Аз пък не я обичам! И при пръв удобен случай ще издраскам от нея — заявявам позицията си. Защото усещам, че Генералът ме повлича след себе си. Ако продължа така да му поддавам, току виж съм приел униформата.
— И разгеле, че има такива сбъркани като теб — смее се с истинско и неподправено удоволствие той. — Сбъркани интелектуалци, които не могат да оценят преимуществата на тази институция. Нали все пак, основната маса хора трябва да живее извън казармата. Хубаво е че тия, от твоята порода не гледат на това като на нещастие, а като на предимство. Така ни давате възможност на нас, ориентираните, по-лесно и по-нашироко да се наместим във възприеманата като затворено пространство привилегирована зона — гледа ме насмешливо Генералът.
— Дай да помислим върху теорията за затвореното пространство — предлагам аз. — На базата на примери. Затвореното пространство концлагер, затвореното пространство ограничена службичка, затвореното пространство малко село, в което всички изнемогват от взаимно оклюкарване, затвореното пространство пандиз…
— Затвореното пространство дом, затвореното пространство хижа в негостоприемната зимна планина, затвореното пространство училище, затвореното пространство рай — без да се притеснява, продължава мисълта ми Генералът. — Не е опасно да попаднеш в затворено пространство, важното е ти да не се затваряш в някакво пространство! — изглажда мисълта той.
— Попадайки в затворено пространство, не се ли увеличава рискът да тръгнеш и към затваряне в себе си? — давам му нова насока.
— Ни най-малко. Всичко е въпрос на субективна, лична оценка. На вписване в средата, която обитаваш — с лекота преодолява поредния проблем Генералът. — Хайде сега, кажи ми: Примерно, голямата вода — море или океан, те дърпа към себе си и избираш занаята на моряка. Когато си се цопнал насред океана в състояние на безветрие, платноходът затвор ли е, работна площадка ли е, концлагер ли е или великолепна платформа, чрез която се сближаваш с непознатия свят?
— Прав си. Може да бъде всичко от изброеното, зависи ти как го оценяваш — не мога да не се съглася с него. — Но все пак, да продължим още малко: На своя самотен остров, Робинзон затворник ли е или?…
— На своя самотен остров, Робинзон преминава през различни метаморфози: корабокрушенец; щастливец, спасил се от удавяне; колонизатор; робовладелец, след като се обзавежда с Петкан дивака. Като теглиш чертата — един късметлия, който е изживял тежък, но интересен живот.
Генералът е човек, за когото няма тайни. Умее да те въвежда в правата вяра. А виж, правата вяра може да бъде християнство, ислям, езичество някакво, армейски устав… Казано по друг начин, Генералът може да увлича след себе си хора и да им внушава каквото си реши. Защото умее да намери и подреди необходимите аргументи. И така да те направи убеден християнин, убеден мюсюлманин, убеден езичник, убеден военен, убеден канибал, ако каузата на хуманизма го изисква…
А какъв е всъщност Генералът? Ако попиташ него самия, вероятно би отговорил — изучен селянин.
В негово присъствие избягвам да се подигравам на армията. Не я обичам, никога няма да я заобичам, при пръв удобен случай ще издраскам от нея завинаги. Но в негово лице тя си е намерила много силен адвокат. И даже ментор, който може да те финтира както намери за добре.
През тия дни се запознавам с още един човек, от когото ми предстои да науча доста неща. От друго летище, с романтичното прозвище Габриела прелитат три свръхзвукови изтребителя. Виейки с мощните си двигатели, те се подреждат на стоянката. Един от пилотите ме кара да го огледам по-внимателно. Млад е, около трийсетте, а е вече силно обелял. Но цветът на косите му въобще не предизвиква усещане за преждевременно състаряване. Носи чисто бяло шалче, което му предава естествена елегантност. Енергичен — живак. И той е от тия, които се чувстват добре в униформа. Макар, че е все още само старши лейтенант, за него чувам категорични думи: „Този ще стане генерал!“ Думите са казани не от кой да е, а от Генерала.
IX. Невъзможната борба с инсектицидите
С риск да се окажа несимпатичен на мнозина признавам, че денят на клетвата за мен си е просто обикновен, хубав есенен ден. След впечатляващият поне по сила и категоричност, отсечен тропот на войнишките обувки, идва срещата с близките. Официално е разрешен и алкохол, „по малко“. Когато оставиш няколкостотин души да мерят със своето канче колко е това малкото, виждаш че хич не е малко. Но този ден е наистина особен — никой, даже тия, с завързаните крака и езици не попада в ареста.