Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
След малко видяха проблясък на метал — слънцето се отразяваше в железните вериги, служещи за поводи на конете, в катарамите на седлата, в патронните колани. Минута по-късно от хълма се спусна малко стадо коне, от двете страни на което яздеха двама въоръжени мъже.
Апалузки коне.
Нямаше как да сбърка черно-бялата им окраска, петнистите задници. Сандбърг и синът му пристигаха от Колорадо съвсем навреме.
— Това са моите коне, Том — каза Лий. Гордееше се с тези леко стъпващи хубавици. Най-добрите планински коне на света! Само чистокръвни жребци биха могли да се мерят с тях по издръжливост, и то единствено на равен терен.
Лий забеляза, че момчето на Сандбърг води и два червенокафяви коня, натоварени с оръжието и личния им багаж. Ранчото Ривър започваше да се пълни.
Стадото се приближи дотолкова, че Лий успя да различи Шокан, който препускаше пред кобилите. Бялата му, изпъстрена с черни петна кожа блестеше, огряна от слънчевите лъчи.
— Страхотен жребец! — каза Том Кук, докато гледаше как конят ги приближава.
— Най-добрият! — отговори Лий.
Всички апалузки коне изглеждаха в добра форма, свежи и пълни с живот. Малките жребчета подскачаха наоколо игриво — сякаш не бяха в края на един уморителен, дълъг триста мили път.
Оул Сандбърг явно бе забелязал Лий, защото обърна коня си в посока към обора и препусна към него, като остави сина си, Джейк, да прибере животните в оградената поляна над помощните постройки.
Сандбърг бе висок и плешив мъж с вечно печално изражение на лицето. Приличаше на дъска, обута в прашни дънки „Левис“. Държеше стара, очукана карабина „Спенсър“. Синът бе копие на баща си, само че по-малко тъжен и тих. И двамата умееха да се оправят с конете. Лий имаше голям късмет, че бе ги наел, когато бяха останали безработни след като някакъв местен кравар бе купил ранчото, където работеха. Не можеше да си представи по-добри работници. Не ги интересуваше нищо друго, освен отглеждането на коне. Баща и син бяха работили толкова дълго заедно, че вече си приличаха.
— Добър ден, мистър Лий. — Сандбърг се наведе над седлото, за да се здрависат.
— Оул, здравей.
Бледосините очи на Сандбърг измериха с поглед Том Кук, но той не протегна ръка към индианеца, за да се ръкуват.
— Конете изглеждат добре, Оул — каза Лий. — Някакви проблеми?
— В добра форма са — отговори Сандбърг. — Нищо особено, ако се изключи опита на жребеца да присъедини към стадото две диви кобили. Наложи се да изгоним дамите, въпреки че това не му хареса.
— Малките добре ли понесоха пътуването?
— Мамка му, Лий, тези дяволски жребчета са все така пълни с живот както при тръгването ни. Искаш ли да дойдеш да им хвърлиш едно око?
— Много бих желал, Оул, но Том и аз тъкмо тръгвахме до града за провизии и Предпочитам да свършим първо с това. Нещо да ти трябва?
Сандбърг поклати глава.
— Малко пресован тютюн за дъвчене е всичко, от което имам нужда.
— Добре — Лий посочи към индианеца. — Това е Том Кук, той ще работи тук с нас.
Сандбърг кимна на момчето.
— Още нещо, Оул. Отваряйте си очите на четири, докато сте сами тук двамата с Джейк. Наложи се да застрелям един мъж в града — съжалявам, че трябваше да го сторя, но нямаше как. Чух, че имал няколко палави приятел чета.
Сандбърг въздъхна и кимна. Разлеждаше земята наоколо и солидните каменни постройки на ранчото.
— Проблеми, значи — той отново въздъхна. — Както и да е, мистър Лий, това място е толкова хубаво, че си заслужава неприятностите.
Лий възседна жребеца си и махна на Джейк Сандбърг, който все още се опитваше да вкара конете в ограденото пасище.
— Хей, Джейк!
Момчето помаха в отговор на Лий и се втурна да върне обратно две кобили, които бяха решили да отидат да проучат западния хълм.
— Върви в къщата, Оул — каза Лий. — Ние ще се върнем рано сутринта. На верандата е увесено еленско месо. Отрежи си от него.
Сандбърг кимна.
— Добре — обърна коня и отиде да помага на сина си да приберат конете.
Лий постоя още малко, загледан в галопиращите сред високата трева апалузки коне. Би предпочел да прекара деня с тях — да ги наблюдава и от време на време да им дава бучки захар. Но, сети се той, нямаше никаква захар, както и много други неща.
— Да вървим, Том — Лий препусна към долината. Зад себе си чуваше тропота на конете, които Том Кук водеше, за да натоварят върху тях провизиите на връщане.
Хубаво стопанство си бе купил. Притежаваше и чудесни животни.
Засега всичко вървеше добре.
При първото си пътуване до Крий Лий се бе постарал да запомни пътя до града и бе успял да го направи, въпреки вълнението, предизвикано от стрелбата на Том Кук. Днес се обърква само два пъти — веднъж сред дърветата по пътя надолу и втори път, когато преминаха от другата страна на реката.