Реката на смъртта
- Автор: Лебо Рой
- Серия: buckskin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на смъртта». Краткое содержание книги:
— Ами…
— Ако нямате нищо против, заповядайте при мен на верандата. Така ще можете да си починете от ездата, пък и ще позволите на прекрасния си кон да отдъхне.
— Ами… Да, мистър Лий, приемам поканата.
Лий й помогна да слезе. Тя се облегна на него и грациозно скочи от седлото. Имаше фини, елегантни, силни и хладни ръце.
— Казвам се Индия Ащън, мистър Лий.
— Моите почитания, мадам.
Той заведе коня в конюшнята и после двамата отидоха до къщата. Индия Ащън бе доста висока за Жена — почти колкото Лий на ръст.
— Както разбрах, вие сте моя съседка, мисис Ащън?
— Да, така е. Но съм мис Ащън. Найджъл Ащън е мой брат, мистър Лий.
Той я заведе до един стар люлеещ се стол на предната веранда.
— Разположете се тук и си починете, докато ви донеса чаша студена вода. За съжаление това е всичко, което мога да ви предложа. Все още не съм купил необходимите неща.
— Чаша вода е напълно достатъчна, мистър Лий — отговори тя.
Когато донесе водата, той завари Индия Ащън да се люлее напред-назад в скърцащия стол, зареяла поглед в поляните пред къщата и зелената мекота на долината Крий отвъд тях.
Тя му се усмихна, взе чашата и започна да пие на малки глътки.
— Имате чудесно ранчо, мистър Лий.
— Да, знам — каза той. Беше се облегнал на парапета на верандата и внимателно гледаше жената пред себе си. — Много хубаво място, а и надявам се, печелившо.
— Опитът на брат ми показва, че човек не може да разчита на сигурна печалба, ако се занимава с животновъдство.
Лий се усмихна.
— Ще отглеждам коне, мис Ащън, въпреки че това не е по-сигурна работа.
— В границите на собствеността ви влиза и реката, нали?
— Да, така е — и много добре знаеш, че е така, помисли си Лий.
Явно бе дошла на разузнаване. Лий се питаше дали брат й я бе пратил.
— Реката е прекрасна. Пък и винаги ще имате вода за животните си…
— Така е.
Тя въздъхна и остави чашата си върху парапета.
— Колко е красиво… — промълви, като гледаше тучните ливади. — И сигурно възнамерявате да отбиете реката и да си направите дори езерце…
Лий скри усмивката си.
— Мис Ащън, можете да кажете на брат си, че нямам никакво намерение да отклонявам реката, нито току-тъй да лишавам съседите си от вода. Също така можете да му предадете следващия път, когато трябва да обсъжда нещо с мен, да дойде лично.
Индия Ащън пламна. Сивите й очи го стрелкаха гневно.
— Нямах намерение да…
Ядосаният й поглед срещна усмивката му и тя се изчерви още повече. Скочи и оправи полата на костюма си.
— Благодаря ви за гостоприемството, мистър Лий — каза тя с ледена любезност. — Но не смея да ви натрапвам присъствието си повече.
Изправила гръб по войнишки, тя слезе от верандата и с отсечена стъпка тръгна към конюшнята. Лий трябваше да ускори ход, за да върви в крачка с нея.
— Винаги сте добре дошли в ранчото „Ривър“, мис Ащън. Надявам се, че следващия път ще ме навестите по съседски, а не по работа. Толкова е неприятно да се смесват двете неща.
Бе прекалено ядосана, за да му отговори. Красивите й устни бяха стиснати в тънка, високомерна розова линия.
Лий изведе коня й. Тя мълчаливо го изчака да се наведе и да подложи ръце под малкия й крак, обут във високи ботуши, за да я подхвърли лекичко на седлото.
Тя седеше на коня си и го гледаше така, сякаш изпитваше голямо желание да го удари с камшика през лицето.
Лий усмихнато й протегна ръка:
— Ще бъдем ли приятели, мис Ащън?
— По-правилно би било да кажем съседи, мистър Лий.
Тя изви главата на жребеца си, ръгна го силно в хълбоците и препусна в галоп към източния хълм. Яздеше много добре — уверено, като опитен ездач. Не се извърна да го погледне.
Истинска дама, реши Лий. Изключителна жена и рядка любовница, ако човек успееше да я опитоми. Чудеше се дали брат й я бе изпратил на разузнаване, или малката разходка си беше чисто нейна идея.
— Добре язди, нали?
Том Кук пак бе тук, но този път без пушката си.
— Дяволски добра е — отговори Лий. — А сега да се залавяме отново за работа.
ШЕСТА ГЛАВА
На следващия ден по обяд, тъкмо когато Лий и Том Кук оседлаваха двете кобили на Бап, за да отидат до града за провизии, откъм западния склон на хълма се чу конски тропот.
Обърнаха се и видяха малко облаче прах насред боровата горичка.
— Това са много коне… Том Кук се оказа прав. Такъв прахоляк наистина можеха да вдигнат само стадо препускащи коне.
Лий си помисли, че знае кой пристига, но за всеки случай отиде при дорестия си жребец и извади карабината изпод седлото.