Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
Не беше особено трудно да намери служебния телефон на Зарубин, много по-сложно му се струваше да обясни съображенията си на Рубцов.
— Според теб добре ли ще бъде още едно старателно ченге да знае за нашите отношения? Обади се на Зарубин, определете си среща, обясни му нещата. Няма начин той да не ти обърне внимание — за какво му е да има на територията си проблеми с откачен тип, който се натрапва на някакво момиче — каза той вечерта на Рубцов по телефона. — Хайде да се видим утре, да ти върна писмата и ти да отидеш при него сам.
Въпреки очакванията му Рубцов възприе това предложение доста спокойно, макар Сурин да знаеше, че това спокойствие обикновено се оказва измамно. Но все пак Рубцов се съгласи и на Сурин камък му падна от сърцето. Не беше нужно толкова да се тревожи вчера, ето, всичко се оправи.
Телефонното обаждане на непознатия човек, представил се като Рубцов, свари Сергей Зарубин неподготвен. Току-що бе приключил денонощното си дежурство и мъчително обмисляше дали да се прибере и наспи, или да свърши нещо полезно. Дежурството се оказа рядко спокойно, явно убийствената жега тази година, за разлика от миналогодишната, тормозеше не само законопослушните граждани, но и престъпниците, които, изтормозени през деня в борбата с потта и зноя, през нощта предпочитаха поне малко да си починат. Сергей бе успял доста добре да поспи (на три пъти по четирийсет минути) върху събраните в една редица столове и към момента, когато трябваше да предаде дежурството, се чувстваше изпълнен със сили. След денонощно дежурство обаче на оперативния работник се полага почивка, с други думи — честно отработено свободно време в делничен ден, и Зарубин смяташе, че би трябвало да се възползва от това. От друга страна, имаше толкова работа за вършене… Именно по средата на този сложен и тежък процес на претегляне на „за“ и „против“ дойде телефонното обаждане с молбата за среща.
— Заповядайте в управлението, ще ви изчакам — предложи Сергей.
Интересно, дали събеседникът му ще се съгласи с това, или ще се откаже. Отказът да дойде в Окръжното управление на вътрешните работи би подсказал, че господин Рубцов има проблеми, представляващи интерес за един оперативен работник. Например иска да сподели строго конфиденциална информация или смята да предложи на Зарубин подкуп, та той да промени посоката на работа по някое дело, или пък е изпаднал в тежка ситуация и се нуждае от помощ, за която не би искал никой да знае. Но човекът, представил се като Рубцов, с готовност прие предложението, попита за номера на кабинета и обеща да дойде след двайсет-трийсет минути. Тази работа никак не се хареса на Зарубин. Сигурно щеше да види поредния оплакващ се, недоволен, че съседите му вдигат силен шум нощем, или че някой си паркира колата точно под неговите прозорци, а алармата й се включва час по час и му пречи да спи. Жителите на района буквално затрупваха участъковите с такива жалби, а след като не виждаха резултат, започваха да се обръщат към оперативния състав. Оплакваха се от съседи, от собственици на коли, на едри кучета (разхождат ги без намордници, ами ако ухапят някого?), на павилиони, търгуващи със спиртни напитки (вчера си купих водка, имаше някакъв странен вкус, вземете да проверите, може да е фалшива, ами че той ще отрови целия град), оплакваха се от всичко, от което човек може да се оплаче. И днес, след денонощното дежурство, когато имаше пълното и законно право на свободен ден, на Сергей никак не му се искаше да си изгуби времето в изслушване на поредната жалба. Но какво да се прави, сам си е виновен, надяваше се случайността да му подхвърли нещо интересно, случайността обаче му подхвърли заядлив пенсионер, когото не го мързи дори в такава жега да се дотътри до милицията, за да вкара в пътя някой малолетен хулиган.