Когато боговете се смеят

Срещата им беше определена за един часа по обяд, в бар с почти неприличното име „Пивницата“. Но името всъщност беше единственият недостатък на това заведение, което се намираше на Ленински проспект. Първо, беше достатъчно близо до работата на Сурин и обедната почивка щеше да му стигне за срещата. Второ, „Пивницата“ се намираше недалеч и от офиса на Рубцов, чиято обедна почивка беше ненормирана, но който все пак ценеше времето си. И трето, кухнята в нея беше повече от прилична, макар и скъпичка за държавната заплата на Сурин. Василий Никанорович отдавна вече не живееше само от заплатата си.

Рубцов пристигна, както винаги, на минутата — спокоен, сдържан, изтупан, сякаш навън не цареше трийсетградусова жега. Със строг делови костюм и вратовръзка. „Сигурно изобщо не се поти — кой знае защо се мярна в главата на Сурин, който се задушаваше в ризата си с къси ръкави. — Не човек, а машина“.

След като поръча обяда, Рубцов мина на въпроса. Колкото повече го слушаше Сурин, толкова повече се смайваше. Заради тази ли дреболия цялата минала нощ го измъчваха кошмари?

— Слушай, не ти ли се струва, че се тревожиш само задето си нямаш други грижи? — попита той без заобикалки. — Какво си се заял с момичето? Голяма работа, някакъв глупак й пишел писма. Какво сега, заради това да вдигна на крак цялата руска милиция ли?

— Не ме разбра добре — бавно произнесе Рубцов, загледан в него със студените си ясни очи. — Евгения е моя единствена дъщеря, бъди така добър да го проумееш веднъж завинаги. Нещо повече, моята единствена дъщеря има лоша наследственост, много лоша, казвал съм ти какво представляваше майка й и с какви усилия изтръгнах детето си от нейните лапи. Не мога да допусна Евгения да тръгне по нейните стъпки и съм готов да направя всичко, за да предотвратя това.

— Абе, я не откачай! — избухна Сурин. — Какво общо има тук наследствеността? Да не би момичето да пие, да се шляе без работа и да взема наркотици? Ти не я пускаш на крачка от себе си! Какво общо има между тези писма и наследствеността? Може би си мислиш, че ще стане проститутка само като ги прочете? В края на краищата вземи само ти да отваряш пощенската кутия, прибирай писмата — и тя няма вече да ги чете. Защо натоварваш мен с тази работа? Сякаш че ако намериш това момче, наследствеността никога няма да се прояви. Знаеш ли какво казва народът? На когото е писано да го обесят, никога няма да се удави. Каквото й е писано на твоята Евгения, това и ще стане, а писмата тук не играят никаква роля.

Струваше му се, че говори убедително и логично и сега Рубцов ще се усмихне, ще го потупа по рамото и ще каже: „Прав си, Вася, нещо се изхвърлям от уплаха. Забрави за това, я по-добре да си хапнем пържолите, че вече изстиват“. Но Рубцов кой знае защо не каза това. Очите му станаха още по-светли и студени, сякаш вътре в главата му някой изключи отоплението и само след няколко секунди лицето му щеше да се покрие със скреж.