Когато боговете се смеят

— Здравейте — обаятелно се усмихна Сергей, — вие ли сте Женя?

— Да — усмихна се в отговор момичето. — Влизайте. От милицията сте, нали? Татко ви е изпратил?

„Охо! — възкликна мислено Зарубин. — Щерката вече твърдо е запомнила, че всичко на този свят става изключително със знанието и по нареждане на татенцето й. Таткото не ме е помолил да разследвам случая с тези писма, а именно ме е изпратил, като свой подчинен. Добре де, да видим какво ще стане по-нататък“.

— Заповядайте в хола — приветливо го покани Женя. — Може да не се събувате.

„Това е добре — отново мислено се позасмя Зарубин. — След денонощното дежурство и в тази жега не бих гарантирал за свежия аромат на краката и чорапите си. Виж, разправят, че в Америка във всеки полицейски участък имало душове, та умореният полицай да може да се освежи след усърдния си труд. Вярно, казват също, че там твърде силно се следи всичко да е законно, така че в техните условия какво ли щяхме да разкриваме?“

Докато следваше Женя, той внимателно оглеждаше жилището. Да, явно татенцето Рубцов не беше пестил парите за ремонт — дори вратите към банята и тоалетната бяха от масивно дърво. Във всичко се усещаше солидност, но никакъв намек за показен разкош. Зарубин беше попадал в жилища, където дори дръжките на вратите бяха от бронз и позлатени, а всеки пепелник струваше най-малкото колкото три негови месечни заплати — в такъв дори ти е някак неудобно да си тръскаш пепелта. Тук обаче не се забелязваше нищо подобно. Холът, в който го покани Женя, се оказа трапезария с кухненска ниша, достатъчно просторна, та тези, които седят около масата, да не пречат на човека, който готви, и същевременно достатъчно уютна, та да не се чувстваш като в банкетна зала на ресторант.

— Седнете, моля — каза Женя и посочи масата, на която бяха подредени две чаши с чинийки, захарница, нарязан на тънко лимон, бонбони и чиния с бисквити — явно не фабрично производство. — Чай или кафе предпочитате?

— Благодаря, не е нужно, не се безпокойте — усмихна се Зарубин.

— Но как така! — огорчено възрази момичето. — Та нали идвате от работа, сигурно не сте обядвали, изпийте поне един чай.

— Благодаря — повтори Сергей и седна на масата, — току-що обядвах. Хайде да поседнем и да си поговорим за вашия почитател, да не губим време. Баща ви ми разказа едно-друго, но аз искам да получа информация от първа ръка.

— О, каква глупост е всичко това! — с досада въздъхна Женя. — Много съжалявам, че татко ви е натоварил с такава дреболия, която не заслужава никакво внимание.

— Така ли? Защо смятате така?

— Защото е нормално младеж да се интересува от момиче. От кого трябва да се интересува? От бабички ли? От мъже на средна възраст? Не разбирам какво толкова необичайно и опасно видя татко в тази история и ми е ужасно неудобно, че той откъсва заети хора от работата им.