Когато боговете се смеят

— Кристално — промърмори Сурин, — ти ми го обясни като на пълен идиот.

— На пълни идиоти аз обяснявам по друг начин — надменно се усмихна Рубцов. — А за тебе лично ще добавя още нещо, в случай че не искаш да ме разбереш. Ти, Васенка, винаги трябва да се стремиш да ме разбираш, колкото може по-добре. Това е в твой интерес и аз ще бъда много изненадан, ако изведнъж се окаже, че не го знаеш. Сещаш се, нали?

— Знам го — процеди през зъби Сурин, без да повдига поглед от пържолата, която само преди десет минути излъчваше толкова апетитен аромат, а сега изглеждаше просто гадна. — Давай писмата, ще помисля какво мога да направя с тях.

Рубцов му подаде дебел бял плик.

— Няма да помислиш какво можеш да направиш, Васенка, а ще направиш всичко възможно. Намери човече, което да се заеме с това, аз ще платя за работата му. Само че това същество трябва да има пипе и да е достойно за доверие.

— За каква сума мога да говоря с него? — попита Сурин.

— Без значение. Работата трябва да се свърши. Ще ме задоволи всякакъв резултат, стига да отговаря на реалността, а не да бъде плод на нагли фантазии, разбираш ли ме? Дори съм готов да чуя, че Евгения ме лъже жестоко, че се е събрала с някаква компания, за която аз нищо не знам, и в тази компания някой има основания да говори лоши неща за нея. Трябва обаче да знам истината.

„Истината, та истината — злобно си мислеше Сурин, докато се прибираше към службата. — Истината му дай на него, правдолюбеца неден! Заради неговата любов към истината сега аз трябва да си скъсам задника, за да търся оперативен работник, който ще се наеме да поработи с тези писма. Вярно, добре е, че Рубцов плаща за работата — срещу пари е по-лесно да се намери човек, но нали не всеки става за тази работа. С пипе в главата и достоен за доверие! Че откъде да го взема толкова точен?“

Но до вечерта в замътената от жегата и ежедневните служебни грижи глава на Сурин взе да просветва идея. Ще бъде справедливо да отбележим, че идеята не се промъкна самостоятелно в главата му, а бе подхвърлена от справката за работата на поделенията на криминалната милиция за миналата година. В тази справка покрай другото се споменаваше заплетеното и прогърмяло из цяла Москва дело за убийствата, при които престъпникът бе поставял до труповете някакви играчки. В справката се споменаваха и имената на особено отличилите се оперативни работници — подполковник А. П. Каменская, капитан М. А. Доценко, старши лейтенант С. К. Зарубин. Сурин веднага отхвърли Каменская — подполковник е, че и от „Петровка“, хайде да си нямаме работа с такива. Избирайки между еднакво непознатите за него М. А. Доценко и С. К. Зарубин, Василий Никанорович, без да мисли дълго, отдаде предпочитанията си на Зарубин. Първо, той е най-младият (както личеше по чина му) и значи като всички млади хора се нуждае от пари, още не е успял да си напълни гушата с подкупи и рекет, второ, няма да е нафукан (щом работи в районно окръжие, а не на „Петровка“) и трето — достатъчно му сече пипето, щом е съумял да се прояви в такова сложно дело. Мнението на Василий Никанорович за моралния облик на служителите от криминалната милиция беше твърде ниско, впрочем това мнение се отнасяше за всички служители от системата на Министерството на вътрешните работи без изключение и се опираше на богатия му, включително собствен опит. А главното предимство на все още неведомия С. К. Зарубин беше, че той работеше не къде да е, а в същия Централен район на Москва, на чиято територия живееше и Рубцов. Тоест съществуваше пряката и абсолютно оправдана възможност самият Рубцов да се обърне към Зарубин, без да обнародва връзката си със Сурин.