Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Не, не мисля.
— Тогава мислиш ли, че е свързано с първото семейство?
— Мислех, докато не чух Тък.
— Какво каза Тък?
— Че работи за правителството по проект за борба с биотероризма.
14
По-късно същата вечер стигнаха до дома на Дътън, но не можаха да се доберат до къщата с джипа, защото пътят беше блокиран с преносими заграждания. Навсякъде бяха паркирани полицейски коли, джипове на ФБР и микробуси на криминалисти.
Отвъд преградите се тълпяха репортери с микрофони, които подтичваха насам-натам, следвани от операторите си. По протежение на пътя бяха паркирани новинарски ванове с издигнати антени. Имаше и доста зяпачи, които се опитваха да зърнат какво става и се превръщаха в храна за журналистите, които нямаха какво толкова да правят, освен да записват глупави мнения, защото официалните власти мълчаха.
— Това е то — каза Мишел. — Толкова по въпроса за достъпа до доказателствата.
Шон не я слушаше. Гледаше листа, на който беше преписал буквите от ръцете на Пам Дътън. Опитваше се да ги групира по смислен начин.
— Чаффакан. Хатка и Таийи?
— Чафакан? Като Чака Кан? Може да са фенове на фънк певици с тарикатски имена.
— Дръж се сериозно.
— Добре, таийи звучи като японски или китайски. Или бойно изкуство, или техника за релаксация.
— А не може ли да е шифър?
— Ако е така, нямаме ключа.
Шон извади мобилния си телефон и започна да пише на клавиатурата.
— Какво правиш?
— Каквото в наши дни правят всички. Търся го в Гугъл.
Изчака резултатите от търсенето да се появят на дисплея и започна да ги преглежда. Не изглеждаше много уверен.
— Хатка е или актриса, или компания за развлекателни спектакли. А Таийи има нещо общо с арабите от шести век. Изглежда, е някаква племенна група.
— Тероризъм?
— Не мисля. Ще опитам и други комбинации.
Продължи да въвежда комбинации и да чете резултати, докато нещо не привлече вниманието му.
— Йи.
— Какво е това?
— Вместо Таийи написах само „йи“ и виж какво се получи. — Шон започна да чете от екрана. — Произходът на сричковата азбука „йи“ се губи назад във времето, но се смята, че е повлияна от китайската писменост. Всеки знак представлява отделна сричка. Използвала се е главно за религиозни текстове и тайни писания. На този език говорят милиони хора в китайските провинции Юнан и Съчуан.
— Значи за всичко е отговорно китайско тайно религиозно общество, така ли? — попита Мишел скептично. — Буквите обаче са на латиница, а не са китайски йероглифи.
— Не знам. Просто се опитвам да открия следа.
Набра телефонен номер и вдигна ръка, защото Мишел понечи да каже нещо.
— Ей, Фил… Обажда се Шон Кинг. Да, да, наистина мина много време. Знам. Ами върнах се отново във Вашингтон. Обаждам ти се с един въпрос за нещо като език. Да. Не, не се опитвам да науча чужд език, а да разбера дали нещо е на някакъв език, или не. Да, вероятно не ме разбираш добре. Виж, познаваш ли някого от вашия университет, който да има представа от език, наречен „йи“? От Китай.
Мишел забарабани с пръсти по волана, докато той говореше.
— Да, знам, че не е от големите. Можеш ли обаче да провериш дали някой от катедрата не го познава? Благодаря, задължен съм ти.
Даде номера си на Фил и прекъсна връзката.
Мишел го погледна въпросително и той обясни:
— Мой приятел от катедрата по чужди езици в Джорджтаунския университет. Ще провери и ще ми се обади.
— Еха!
Погледна я сърдито.
— Имаш ли по-добра идея?
Тя понечи да му отговори, но телефонът му иззвъня.
— Да? — Надигна се и погледна през стъклото. — Сега? Да, добре.
Прекъсна линията и изгледа Мишел озадачено.
— Кой беше?
— Специален агент Уотърс от ФБР. Имаме официална покана да участваме в разследването.
Мишел включи на скорост.
— Охо! Джейн Кокс наистина изпълни обещанието си.
15
Уотърс ги посрещна на входната врата. Беше повече от ясно, че агентът на ФБР е бил закачен на къс повод с нашийник и този факт не му се харесваше ни най-малко. Накара ги да обуят найлонови калцуни и ги инструктира да стъпват само там, където стъпва той. Полагаше сериозни усилия да говори учтиво, но не му се удаваше особено и резултатът беше нещо като ръмжене.