В плен на магията

Или пък ще води атаката. Тази мисъл изскочи неканена в ума ми. Коремът ми се сви. Торин ми намигна и се зачудих дали не умее и да чете мисли. Или просто бе разгадал изражението ми, което не бе особено трудно.

Изхвърлих от мислите си представата как заставам начело на армията демони и заявих:

— И Окото не са наясно с кроежите им.

Само след секунда, когато осъзнаха смисъла на думите ми, всички впериха погледи в мен.

— Снощи, ъ-ъ, говорих с Арчър — подхвърлих, все едно случайно се бях засякла с него в кафенето на ъгъла. — Използва някакъв камък, предавател или нещо подобно… Както и да е, появи се да каже едно „здрасти“.

— И ти едва сега реши да го споделиш с нас? — попита ме татко.

— Ами когато влязох, вие се разправяхте с Торин — отвърнах рязко. — Нямах кой знае какви възможности да взема думата. Освен това Арчър не знае нищо. По-точно, не знае повече от нас. Не смятах, че е особено важно да го споменавам. Намина за, хм… не повече от пет минути.

— Дойде в стаята ти ли? — повдигна вежди майка ми.

— Беше безплътен! — повиших тон аз. — И… съвсем като призрак. Всичко беше напълно невинно, заклевам се!

— Гаджето ти е член на Окото на Бога? — запита ме невярващо Финли.

Баща ми прочисти гърло.

— Във всеки случай — намеси се той и ме спаси от необходимостта да отговарям на Финли — хубаво е да го знаем. Това означава, че поне по отношение на Касноф всички сме в едно положение и никой няма предимство.

— Да — съгласих се аз, — тоест, никой няма идея какво да предприеме. Честно казано, това не ми звучи много добре, тате.

— Добре, а какво можем да сторим? — зачуди се на глас Финли. — Само ще си седим тук и ще чакаме Касноф да направят първата стъпка ли?

— Можем да отидем до Лох Балах — заяви Айслин.

— Това името на някакво място ли е, или просто се задави? — поинтересувах се аз и си изпросих сърдит поглед.

Баща ми издаде странен звук, все едно го душеха; възможно бе да се опитва да потисне смеха си. Прикри го с кашлица и обясни:

— Лох Балах е езеро в Ирландия. Свещено място за семейство Бранник, ако не ме лъже паметта.

— Най-святото — добави Айслин. — Някога едно от задълженията на Бранник е било да го охраняват.

— И какво толкова има там, че да му е нужна охрана?

— Предполага се, че там има вход към Подземния свят — отговори майка ми.

— Щом ще се бием срещу демони, ще ни е нужно и много демонично стъкло. В крайна сметка само то може да убие демон — отново взе думата Айслин. — А Подземният свят е единственото място, откъдето можем да се сдобием с него.