В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — измърмори и почука по камъка на врата си. — Добре, явно не ми остава много време, затова ще бъда съвсем кратък. Окото знаят единствено, че Касноф са изчезнали. Не са чували за други нападения на демони, но определено нещо се мъти. Просто не знаят какво.
— И баща ми каза същото.
— Издирваме Касноф, но засега нямаме успех. Въртим се в кръг.
— Тук е същото — казах. — А… а сега какво, Крос? С Окото ли ще останеш?
Арчър хвърли поглед през рамо към нещо зад гърба си.
— Не знам — отвърна, обръщайки се отново към мен. — Не че имам къде другаде да отида.
— Можеш да дойдеш тук.
Той се усмихна и протегна към мен призрачната си ръка. Притиснах пръсти към неговите, макар в действителност да не можех да го докосна.
— Иска ми се да бе възможно — промълви. — Само че напоследък ме следят много внимателно. Вероятно ще съм в по-голяма безопасност, ако остана тук. Май е най-добре известно време да играя по правилата и да се държа, както очакват от мен.
Вгледах се в сплетените ни ръце.
— Ще те видя ли отново?
— Може да си сигурна в това! — заяви Арчър. — Не ти ли обещах следващия път да се целуваме в замък?
Засмях се тихичко и отдръпнах ръка.
— Така е. Както и да ме водиш на срещи. На истински срещи, без мечове, таласъми и непрекъснато оглеждане през рамо.
— Добре, имаме сделка — каза той. — Веднага щом спасим света от нашествието на демоните, ти и аз отиваме в най-близката кръчма.
Отдръпнах си ръката и се закисках:
— Леле, каква романтика!
Неговата усмивка бавно се стопи.
— Ще се видим отново — каза, вече напълно сериозен. — Обещавам!
Приближи се толкова плътно до мен, че прозрачните му крака се разтвориха в леглото.
— Мерсер, аз…
А после — просто ей така — потрепна и изчезна.
— О, не така де! — простенах високо в опустялата стая.
Въздъхнах, отпуснах се на възглавницата и затворих очи.
Бях прекарала няколко минути така, когато изведнъж усетих, че не съм сама.
Както и предполагах, когато отворих очи, видях Елодия. Седеше на ръба на леглото и ме наблюдаваше с неразгадаемо изражение на лицето.
— Обичаш ли го? — попита тя накрая, оформяйки въпроса само с устни.
Изтекоха няколко секунди, преди да отговоря:
— Да, така мисля.
Елодия кимна, сякаш бе очаквала да го чуе.
— И аз така си мислех.
Изведнъж ми хрумна, че ако някой ден отново видя Арчър, този нов навик на призрака му да обладава тялото ми, когато си поиска, може да доведе до… хм, неловка ситуация.
— Знаеш ли, той наистина съжалява, че те е излъгал — обърнах се към нея. — И за цялата история с… убийството ти.
Вината не беше негова — сви рамене тя. — Ставах все по-добра в умението да чета по устните; вече не й се налагаше да повтаря. — Уби ме Алис. А тъй като Касноф са я превърнали в демон, предполагам, че вината в крайна сметка с тяхна.
— Ние ще ги спрем — уверих я. — Нямам идея как, но ще го направим.
Елодия ме изгледа особено:
— Наистина ли? Чух какво каза онзи тип от огледалото… че имаш два възможни пътя пред себе си.
— Никога няма да се съюзя с Касноф! — отвърнах машинално, но вътрешно потреперих. И аз си спомнях думите на Торин.
Стори ми се, че Елодия въздъхна. Трудно бе да се разбере със сигурност, тъй като тя, нали се сещате, в действителност не дишаше.
— Е, дори и да не преминеш на страната на злото, пак си и ужасно положение. Баща ти вече не притежава магически способности. Ти самата все едно нямаш, защото аз не мога да ти се притичам на помощ всеки път, когато загазиш. Двете хлапачки не могат и един върколак да убият, а Айслин Бранник е сама. Майка ти най-добре да си остане с книгите и да не посяга към оръжие, а пък Торин е не просто празнещ, а напълно безполезен. С две думи, единственият, който става за нещо, е Кал. Той може би ще успее да отложи за малко неизбежното, когато Касноф насъскат демоните си срещу вас. Само че знаеш ли какво? Пожелавам ви късмет. Не че ще ви помогне.
И след тази кратка реч, която очевидно трябваше да ми вдъхне кураж, изчезна.
Глава 12
На следващата сутрин се озовах на най-странната закуска в живота си. Отбелязах присъстващите: аз, майка ми, баща ми, трите Бранник и Кал. А, да — и Торин, тъй като закусвахме с бисквити във военната зала. Думите на Елодия от предната вечер не ми излизаха от главата. Сериозно ли вярвахме, че имаме някакъв шанс срещу Касноф?