Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Знаеш какво е минзухар? — попита тя невярващо.
— Вече знам. Ти ми го показа.
Тя присви очи.
— Аз знам какво е минзухар?
Той посочи наоколо.
— Знаеш какво е рододендрон.
Тя кимна неохотно.
— Продължавай.
— Край градината се намирали развалините на една къща, толкова стара, че нямала покрив и половината от стените се били сринали. Тя изпищяла при вида на една малка мишка…
— Явно много съм се променила, защото не се страхувам от мишки.
— Тогава може би аз съм изпищял — каза той нетърпеливо. — Искаш ли да знаеш за Тайната градина, или не?
— Разбира се, че искам. — Тя подпря брадичка на ръката си и очите й се озариха от усмивка.
— Градината била омагьосана. Това било единственото възможно обяснение, което можел да си представи за бриза, който карал цветовете да танцуват и тревата да се вълнува. Храната в кошницата за пикник, която носели, имала вкус на мед и любов, и когато се целунали, светът изчезнал. Останали само те, увити в одеялото, докато около тях градината пеела песента на сирените. На това одеяло, в същата тази градина, двамата за първи път правили любов. Така че в твоя чест аз купих имение с тайна градина. — В нейна чест Девлин Фицуилям, мъж, чийто живот бе ръководен единствено от логиката и стремежа към печалба, бе съчинил история, която със сигурност щеше да я очарова.
С какво го беше омагьосала, че да събуди в него мечтателя и романтика?
— Тук? Във Уолдемър Хауз? Има ли стени и врата? — Сините й очи блестяха хипнотично.
— Стени от камък и врата с катинар. — Харесваше му да я гледа такава — устните й бяха леко отворени и меки, сякаш току-що я бе прелъстил.
— С виещи се пътеки и цветя с всевъзможни аромати и цветове?
— А в самото й сърце, ширнало се кадифе от синя трева, където можеш да танцуваш. — Той седеше на една пейка в средата на двора си, гледаше как бриза се носи над Атлантика, разлюлява цветовете и къдри тревите… и роши лъскавите кичури в косата на Медоу.
А тя го гледаше, сякаш бе въплъщението на най-съкровената й мечта.
Беше използвал гласа си, за да я омагьоса. А сега и той самият се оказа омагьосан.
— Да-а. — Тя откъсна очи от него и разтърка бузите си. — Тук е много топло.
Беше се изчервила. Беше пламнала при мисълта да прави любов с него в градината.
— Мислех, че температурата е доста… приятна. — А тя бе доста очарователна.
— Да. Не съм свикнала с влажността.
Той гледаше лицето й, докато говореха, и претегляше мислено кои от думите й са лъжа и кои истина, като се питаше какво от тях може да използва, за да открие всичко за нея.
— Там, откъдето идваш… не е ли толкова влажно?
— Мисля, че не. — Тя не се хвана на въдицата.
Той беше почти доволен. Правеше каквото трябва, разбира се. Беше дал на детектива номера, на който тя бе звъняла тази сутрин, и го бе изпратил в Атланта — кодът сочеше, че телефонът е в Атланта — за да се опита да открие информация за човека, на когото се е обаждала. Но на Девлин не му се искаше този фарс да свърши толкова скоро. Забавляваше се така, както не се бе забавлявал от години.
— Не. Не беше вярно.
Не се беше забавлявал така никога през живота си.
— Защо дойде точно сега? — попита той. Опитваше се да я подлъже. Безскрупулното копеле Девлин Фицуилям искаше да приключи фарса между тях и да започне наново.
И чакаше на тръни, гледаше как очите й се изпълват с несигурност, безгласно убеждавайки я да му се довери.
Вместо това тя прехапа долната си устна, после прочисти гърлото си.
— Ще ти купя един екземпляр, когато отидем в града.
— Екземпляр? — Той се облегна назад и целият му цинизъм изби на повърхността. — Какъв екземпляр?
— На „Тайната градина“.
Той се разсмя, кратък изблик на веселие.
— Предстои ми откриването на хотел. Нямам време за четене. — Определено не и на сантиментални глупости от рода на „Тайната градина“.
— Аз ще ти я чета.
Дълги следобеди, двамата сгушени в хамака в градината, сами, полюляват се, докато тя му чете някаква момичешка история… защо му прозвуча толкова привлекателно?