Внимавай в картинката

— В някогашна Америка един разтрогнат годеж е бил голям удар върху честта — произнесе сковано Четири. — Когато Джон Бенджамин, който бил богат плантатор, оказал честта да поиска ръката на Ан Фицуилям, която била негова домашна прислужница, тя приела, но после решила, че не може да се омъжи за него и го зарязала пред олтара.

— Това само показва, че Фицуилям отдавна се славят със здрав разум — обади се Девлин.

— Тя вероятно е била влюбена в някого другиго. — Медоу гледаше как двамата мъже се нападат за някаква отдавна отминала любовна история и се смееше.

— Така си и умряла стара мома — каза Четири.

— Върховната обида. — Устните на Девлин се разтегнаха от неприятна усмивка. — Ако се беше омъжила за някой друг, Бенджамин са можели да започнат да приказват, че си е загубила ума от любов. Вместо това тя предпочела да работи като икономка в дома на брат си — при всички положения една неблагодарна работа — докато той трупал състояние с износ на памук към Великобритания.

— Направил състояние от търговия — подигра му се Четири.

— Да, и единствената разлика между него и теб е, че той го е направил добре.

Четири се изправи, обръщайки чашата си.

Ледените кубчета се пръснаха по масата. Кафявата течност се плисна към Девлин.

Девлин скочи, но не достатъчно бързо, за да избегне наводняването на скута си с бърбън.

Медоу можеше да се обзаложи, че е готов да се пресегне през масата и да удари Четири.

В този момент Четири се разсмя.

Звукът на безочливия му смях подейства на Девлин така, както ледените кубчета не бяха успели. Червенината му се отдръпна и изражението му стана студено.

— Колко си несръчен, Четири.

Не говореше за разплисканата напитка.

— Добре! — Медоу също се изправи.

Четири огледа краката й.

— Еха, бива си ги.

— Благодаря. — Вбесена от начина, по който я използва, за да дразни Девлин, тя се възползва от гордостта му за реванш. — И какъв джентълменски начин да кажете, че изглеждам привлекателна.

Той се изчерви.

— Схванах намека.

— Дано.

Девлин обви ръка около кръста на Медоу.

— Скъпа, да отидем да се преоблечем и да се отправяме, закъдето сме тръгнали.

— Разбира се, скъпи. — Тя изпърха с мигли към него. Вече не изглеждаше доволен от скандалното й облекло. Явно едно нещо беше той да оценява фигурата й, и съвсем друго — да й се наслаждава Четири с похотливата си усмивка и красивото си лице. — Веднага, след като изчистим тази бъркотия тук.

— Ще извикам прислугата. — Девлин откопча уоки-токито от колана си.

— И сами можем да се справим. — Медоу събра стъклата в чинията.

Девлин я игнорира, раздавайки заповеди на иконома. Когато свърши, й посочи мокрото петно върху панталона си и й кимна:

— Да тръгваме.

— Не е нужно да ти помагам. — Тя не искаше да се връща в онази спалня с него отново. Не и докато сменяше панталона си. Както Шарън казваше винаги: по-лесно е да избягваш изкушението, отколкото да се бориш с него.