Внимавай в картинката

Хубаво. Отиваха в града.

— Можем да купим един екземпляр от „Тайната градина“, докато сме там.

— Още една причина да се отиде в Амелия шорс — каза той с почти недоловимо раздразнение.

— Страхотно! — усмихна се Четири. — Ще дойда с вас.

— Не, няма да стане. — Девлин беше категоричен. — Отиваме с джипа. Няма място за теб, няма задни седалки.

— Девлин, този тон не ми харесва! Не можеш да ме дразниш с новините за брака си, а после да се отървеш от мен! Трябва да поддържам репутацията си на клюкар, все пак. Дойдох тук с кола. Ще се върна с нея в града. — Четири се засмя тихо и отпи нова глътка, този път по-внимателно. — Докато обаче още сме тук, можеш да ми разкажеш някои пикантни подробности за романса на века.

— Май не разбирате от намеци, а? — възхити се Медоу на непукизма му.

— Скъпа моя, ако човек обръща внимание на всяка обида на Девлин, току-виж започнал да си мисли, че не е харесван. Всъщност, аз съм най-добрият му приятел.

Девлин изсумтя.

— Ако не съм аз, то кой е тогава? — предизвика го Четири.

— Съпругата ми — отвърна Девлин.

— То-о-лкова е романтично — започна Четири.

Но Медоу не беше подготвена да съчинява истории за плажни запознанства и размяна на целувки, преди да са се уговорили с Девлин, и определено не можеше да си представи да се разпростира на дълго и на широко в абсурдни метафори за това как са лежали из храстите в тайна градина зад една срутена къща и са се любили… поне не и докато не го обмислеше.

— Значи твоето семейство е притежавало Уолдемър Хауз?

— В продължение на повече от сто години. — Гордостта на Четири се развя като флаг. — Уолдемър Хауз е най-близкото имение до Амелия шорс, а Амелия шорс е последното и най-важно ваканционно селище за тесногръдите и въшливи с пари богаташи на Чарлстън. Семейството ми — най-тесногръдото и тъпкано с пари — е удържало това място над сто години въпреки Голямата депресия и всички видове данъци. И в крайна сметка трябваше да го продадем на най-прочутото копеле със синя кръв — простете, мадам — незаконен син — живял някога на тази земя.

— Това беше не толкова продажба — прикова го с поглед Девин, — колкото капитулация.

— О! — Медоу местеше поглед от единия върху другия, от стиснатите челюсти на Четири към безочливата усмивка на Девлин. Тяхната неприязън беше като киселина, разяждаща удоволствието й от сутринта.

Но тя беше боец. Ако се канеха да се дразнят един друг, поне трябваше да разбере защо го правят.

— Ей, момчета, много бързо се озлобихте. Какво става? Да не сте се били в началното училище?

Четири се обърна към нея изненадан, после се разсмя и се отпусна.

— По-голям съм от него и прекалено умен, за да влизам в контакт с малкия Девлин и с кокалестите му юмруци. Носеше му се славата, че разбива мутрата на всекиго, без значение на каква възраст е.