Внимавай в картинката

— Ще отидем да обядваме в града.

При тази новина Джордан хвърли обиден поглед към работодателя си, след което прехвърли вниманието си към Медоу.

— Е… обичате ли боровинки? — Джордан отвори голямата кутия за хляб, напълни чиния и я остави на плота пред нея. Отчупи залче кифличка, украси го със сладко и го пъхна в устата й.

— Прекрасна е! — смотолеви тя.

— Желаете ли бисквити и домашно сладко от къпини? — Последва парче бисквита.

— Ммм. — Тя затвори очи и потръпна от удоволствие.

Девлин започваше да огладнява. За храна. И за Медоу.

Искаше очите й да го гледат със същата страст, с която бе удостоила домашното сладко.

Защо не я бе предал на полицията миналата нощ? Ако искаше единствено да унижи Брадли Бенджамин, можеше съвсем лесно да обяви публично, че е хванал внучката на Изабел при опит за влизане с взлом. Скандалът, който щеше да се разрази след това, определено би му донесъл жадувано отмъщение.

Но когато Медоу го бе погледнала с онези големи сини очи и бе заявила, че страда от амнезия, изглеждаше толкова сигурна, че й се е разминало. Беше видял вътрешното й ликуване, че е измислила толкова хитроумна лъжа, и нещо в него — непознат досега каприз на характера му — бе приело предизвикателството и го бе накарало да я обяви за своя съпруга.

Негова жена. От всички истории, които би могъл да изобрети, защо точно тази бе използвал?

— Студеният киш е превъзходен — блесна вилицата на Джордан. — По традиционна рецепта е. Бекон, яйца, сметана, швейцарско сирене и тестото на Крисчън.

Тя препречи пътя на вилицата с ръка.

— Вегетарианка съм.

Девлин се гордееше с ненадмината си дарба да изобретява възхитителни лъжи.

Но Девлин Фицуилям никога не се самозаблуждаваше.

Когато пое Медоу в ръце, когато вдиша уханието й и съзря лъскавите й медни къдрици, той се почувства така, сякаш бурен, свеж вятър е нахлул в преситения му и неприветлив живот.

А когато тя бе казала, че ще повърне… му се прищя да се разсмее.

Не се беше смял истински от години. Може би никога.

— Естествено, че си вегетарианка. Виж колко си кльощава. — Джордан изхвърли парчето киш.

— Ще ми се да бях — сподели тя.

— Съвършена е — намеси се Девлин.

Джордан и Медоу го изгледаха слисано. Дали не бяха забравили за присъствието му? Или пък беше, защото толкова рядко правеше комплименти?

— Разбира се, че е съвършена. Просто е малко кльощава. — Джордан отново се обърна към Медоу. — Пълна вегетарианка ли си?

— Не — поклати глава тя. — Не ям само месо.

— Хубаво! Толкова е по-лесно, толкова по-вкусно. И толкова по-добре за теб! — Джордан щипна бузата й. — Малко студен чай? Днес е с джинджифил и праскова. Невероятен!

— Би било прекрасно!

Девлин никога не си беше представял, че е възможно да се породи подобна симпатия между собствения му готвач и собствената му… между готвача и Медоу. Изобщо не ги разбираше. Досега Джордан не се бе отличавал от другите работници на Девлин — проявяваше се като строг, трудолюбив и решен да се възползва от възможността да оглави хотелски ресторант от световна класа. В момента се усмихваше, раздаваше комплименти и флиртуваше с жената на Девлин.