Внимавай в картинката

А и другите двама готвачи — те също се усмихваха!

Какво, по дяволите, ставаше? Какъв ефект оказваше върху хората Медоу? Защо никога не се усмихваше така на него?

Е, да, той я лъжеше и тя го лъжеше, но и двамата отлично знаеха, че са въвлечени в дяволски странна игра. Но бяха спали в едно и също легло. Бяха си разменили целувки, които прогаряха душата на човек и оставяха следа.

И въпреки това тя не искаше да му даде поне една от тези откровени, щедри усмивки?

Джордан притича отново. Преди Медоу да успее да реагира, в ръцете й стоеше чиния, отрупана със златисти тестени вкуснотии, придружени от малка купичка с масло и друга с конфитюр, както и кърпа в сребърна халка. В другата си ръка държеше запотена чаша със сладък чай.

— Благодаря ти! — Тя целуна Джордан по бузата. — Ще направя всичко възможно да сме тук за вечеря!

— Не е имало други идеи — тук ще сме за вечеря. — Девлин знаеше, че Сам вече е информирал Джордан по този въпрос, тъй като Сам никога не пропускаше задълженията си.

Джордан не му обърна внимание.

— Чудесно! Ще измайсторя нещо специално за първата ти нощ в новия хотел.

— Тя беше тук и снощи. — И съчиняваше нелепа история за несъществуваща амнезия. Но бе изненадана, когато и той си бе съчинил своя история.

Ако лъжите им бяха тези, които заставаха на пътя на усмивката й, той щеше да направи нужното. Щеше да й предостави шанса да му каже истината.

Естествено, тя нямаше да се възползва. Както би направил всеки хванат на тясно, щеше да отвърне с поредната лъжа, оправдаваща опита й за кражба и предишните й лъжи. Въпреки всичко, той би й дал шанса.