Делириум
- Автор: Оливър Лорън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Делириум». Краткое содержание книги:
Харлоу Дейвис, която живее до Хана в Уест Инд и чийто баща работи за правителството, ме кани у тях на прощален купон на класа. Не съм вярвала, че знае името ми дори. Когато говори с Хана, очите й винаги ме подминават, сякаш не си заслужава да спира погледа си на мен. И аз отивам. Все съм се питала как ли изглежда домът й и той се оказва толкова красив, колкото съм си представяла. Семейството й има кола и електрически уреди, които очевидно използва всеки ден: миялни машини, сушилни и огромни полилеи с десетки лампички. Харлоу е поканила по-голямата част от класа — ние сме шейсет и седем, а на купона има минимум петдесет души, — което ме кара да се чувствам не чак толкова специална, но въпреки това е забавно. Седим в задния двор, а прислужницата тича напред-назад, носи камари с пълни чинии с колсло, картофена салата и сос барбекю, а баща й върти шиша на огромен опушен грил с ребърца и хамбургери. Ям до пръсване, после се пльосвам на одеялото до Хана. Оставаме там почти до вечерния час. Звездите започват да надничат иззад тъмносиньото перде на небето, комарите се вдигат сякаш като под команда и всички хукваме с писъци и смях към къщата, като пляскаме с ръце, за да ги отпъдим. Мисля, че това е един от най-хубавите дни в живота ми.
Дори момичетата, които не харесвам много, като Шели Пиърсън — тя ме мрази още от шести клас, когато спечелих викторината по биология и я оставих на второ място — сега ми се струват симпатични. Предполагам, че е, защото всички разбираме, че краят е близо. След дипломирането с по-голямата част от тях вече никога няма да се видим, но дори и да се срещнем, нещата ще бъдат различни. Ние ще сме различни. Ще бъдем възрастни, излекувани, надлежно регистрирани, женени и поставени на точното място, съвършено полирани и изгладени мраморни късове, поели по съвършено оформени пътеки.
Тереза Грас навърши осемнайсет преди две седмици и беше излекувана съвсем наскоро, също и Морган Дел. Те отсъстваха няколко дни и се върнаха малко преди дипломирането. Промяната е невероятна. Сега изглеждат спокойни, зрели и някак отчуждени, сякаш са покрити с тънък леден слой. Само преди две седмици прякорът на Тереза беше Тереза Мърлата, всички й се смееха, че е размъкната, вечно си дъвче краищата на косата и изобщо около нея е пълна бъркотия, но сега върви спретната и изправена, гледа право пред себе си и когато се усмихва, устните й едва се извиват. Всички й правят път да мине необезпокоявано по коридора. Същото стана и с Морган. Наред с болестта сякаш са изрязали вътрешното напрежение и смущението. Краката на Морган дори престанаха да треперят. Винаги когато трябваше да отговори в час, така се разтреперваше, че всички очаквахме чинът й да се преобърне. Но след процедурата треперенето спря. Просто така, като с магическа пръчка. Те не са първите излекувани в класа — Елинор Рана и Ани Хан минаха през процедурата още през есента, а други пет или шест момичета се излекуваха по време на семестъра — но при Тереза и Морган промяната е по-очебийна.
Моето обратно броене продължава. Осемдесет и един дни, осемдесет, седемдесет и девет.
Уилоу Маркс вече не идва на училище. Слуховете са противоречиви — едни казват, че е преминала през процедурата и всичко е наред, други, че е преминала и нещата са се объркали, мозъкът й се е изпържил и учените обмислят да я затворят в Криптата; но има и други версии: че е в болница за психично болни, че е избягала в Пустошта. Едно обаче е извън всякакво съмнение: цялото семейство Маркс е под постоянно наблюдение. Регулаторите обвиняват господин и госпожа Маркс — и всички останали роднини, — че не са я възпитали добре. Само няколко дни след като я хванаха в Диъринг Оукс Парк, чух леля и чичо да си шепнат, че родителите на Уилоу са уволнени от работа. След една седмица разбрахме, че се е наложило да се преместят да живеят при някакви далечни роднини, защото хората започнали да хвърлят камъни по прозорците им и на цялата странична стена на къщата им се появил надпис: Симпатизанти. Това са пълни глупости, защото точно родителите й настояха да й направят процедурата по-рано, въпреки риска, но както казва леля, хората правят такива неща, когато са изплашени. Всички треперят от ужас, че в Портланд може да избухне епидемия от делириум, и всеки иска да предотврати трагедията.