Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Мардел беше най-големият проблем за него, но в същото време като чудо тя му носеше и удовлетворение. Какво съм аз, питаше се той, дали не съм изпълнен с чувство за вина заради това или онова, и имам нужда от Мардел и всичките неприятности, свързани с нея, за да добия усещането за изкупен грях, така че да ми стане по-добре накрая? Живееше както трябва. Никога не бе извършил нещо, за което да се чувствува виновен.
Както си мислеше за чудачеството на Мардел, изведнъж намери верния отговор. Тя му носеше удовлетворение, защото изискваше от него повече, отколкото искаше Мейроуз. Всъщност Мардел никога не искаше каквото и да било. Просто си стоеше, отчаяна и безпомощна. Нямаше човек, който да й откаже помощ. Сигурно наистина е малко луда. Той й беше необходим.
Подобни истории имаше в много списания. Мислеше, че жените там постъпват по този начин, само и само момъкът да налапа въдицата. Но Мардел никога не би се сетила за това. Мардел си беше естествено бедствие. Сбъркана по природа.
Мейроуз навярно е прочела всички възможни списания и си е взела поука. Твърде здравомислеща, но основната разлика помежду им беше друга. Мей имаше на кого да се опре в живота, а Мардел разчиташе единствено на него за подкрепа.
Той направи два извода — първо, от цялата работа не можеше да се очаква нищо хубаво; второ, нямаше начин да се измъкне, без да съсипе Мардел окончателно. Той беше в пълна безизходица. Две жени се бяха побъркали от любов по него. Две страхотни жени разбиваха сърцата си, защото не можеха да понесат своята огромна любов. Той не можеше да спаси и двете. Трябваше да избере, едната или другата, но ужасно се безпокоеше за Мардел. Е, също и за Мейроуз, но повече за Мардел. Сърцето му се свиваше при мисълта, че тя би могла да се самоубие, ако го загуби.
Деветнадесета глава
Чарли отиваше в Балтимор, за да сплаши трима чиновници от Социалното осигуряване, пристигнали от Вашингтон за срещата, вече обработени и подкупени от Поп.
От малък още Чарли се учеше да всява страх. Първоначално не си даваше сметка какво прави, но по-късно това се превърна в обикновено умение, неотделима част от поведението. Хората, които не се държат по правилата, щом почувствуват страх, влизат в релсите. Страхът ги караше да ценят сериозното отношение на Чарли към неговата работа и затова го уважаваха. Баща му ясно му беше дал да разбере, че този, от когото се страхуват, никога не е предизвикан да брани честта си, освен това защитният екран на страха отблъскваше всеки смелчак, дръзнал да го доближи. И така, щом Чарли разбра, че силата на страха спестява време и подобрява резултатите, той усъвършенствува техниката и започна да насърчава създаването на собствен страховит образ. С техника или не, Чарли вдъхваше страх дори и без да полага специални усилия, може би само жените правеха изключение. Работата му в Балтимор беше сплашване на трима служители от Социалното осигуряване, така че да не отварят уста, ако нещо се обърка, но тъй като Поп беше се погрижил, едва ли нещо щеше да се случи.
Поп им беше въздействувал на хората от осигуряването през последните четири месеца и сега бяха готови за действие.
Дон Корадо искаше Чарли да поговори с тези хора и добре да ги попритисне, за да разберат с цялата си душа, че ако оплескат сделката, те ще бъдат жертвите.
Проведоха срещата в „Джон Аръндел хотел“ — Балтимор, където Чарли яде супа от костенурки за пръв път в живота си. Момчетата от Социалното осигуряване бяха поласкани. Американско национално ястие, казаха те. Чарли остана много изненадан, винаги беше смятал хамбургерите за американското национално ястие.
— Ами какво са готовите замразени храни — попита той, — щом супата от костенурки е националното ястие на американците?
По време на срещата човекът на Релиджо разработи подробностите с двамата от техническия състав, докато Чарли уговаряше с третия доставката на 19 556 чека от Социалното осигуряване, всеки приблизително 530 долара, за да бъдат сверени, сортирани и доставени на местоназначението след отпечатването им. При самото отпечатване компютрите щяха да изключат и пак да се включат след излизането на серията. А когато пристигнеха оплаквания заради закъснението на месечните чекове, държавните служители щяха да проследят веригата, но всичко, което можеха да открият, беше как компютърът е блокирал и сред милионите чекове е пропуснал да впише точно тези 19 556 чека. Малко повече късмет и щяха да решат, че серията не е отпечатана изобщо. Следователно, ще ги отпечатат наново и ще ги разпратят.