Знаете, че ме обичате

Дан стисна здраво чашата с кола. Беше страшно закачливо да виждаш само устните на Серена. За малко си помисли, че ще припадне.

— Пристигнахме — казаха най-накрая устните. Камерата ги последва извън таксито и през огромна стъклена витрина на входа на един бял магазин.

— Погледнете всички тези прекрасни дрехи — прошепнаха устните, които останаха леко разтворени, докато Серена огледа магазина. — Аз съм в Рая.

Дан бръкна в джоба на панталона си за цигара, а ръцете му се тресяха неконтролируемо. Той изпуши една, след това още една, докато устните на Серена обикаляха магазина. Те първо се спряха да целунат малка кафява чантичка със снимка на куче, след това прекараха пред обектива чифт ангорски ръкавички с пайети и най-накрая намериха рокля, на която не можеха да се наситят.

— Прекрасно червена е. Напоследък се запалих по червеното и ще я пробвам — казаха захласнато устните.

Дан запали трета цигара.

Камерата последва Серена в съблекалнята, където, докато тя се събличаше, зъбите и тракаха:

— Умирам от студ. Надявам се да не е прекалено малка, мразя, когато дрехите са прекалено малки.

Косата й, голите й рамене, врата й едното й ухо се видяха в огледалото за част от секундата, но не на фокус. Беше непоносимо за гледане — почти.

И тогава…

— Та да! — казаха устните. Камерата леко се отдалечи, за да поеме Серена в кадър, позираща с прекрасна червена рокля с тънки презрамки. Краката й бяха боси и се виждаха лакираните й в червено нокти.

— Не е ли страхотна? — каза тя, плесна с ръце и започна да се върти, а роклята се вдигна над колената й, описвайки кръгове. Отново се чу френската песен и образа стана черен.

Дан се отпусна назад в леглото. Чувстваше се дрогиран и повече от всичко друго му се искаше в момента да е със Серена. Тези устни! Искаше да ги целува отново и отново.

Той извади мобилния си телефон и започна да натиска копчетата в търсене на нейния номер.

— Ало? — вдигна още на първото позвъняване Серена.

— Аз съм Дан — каза той с хриптящ глас. Едва дишаше.

— Хей, толкова мно-о-ого съжалявам, че забравих за срещата с вас. Ванеса беше ли много ядосана?

Дан затвори очи:

— Току-що гледах филма ти.

Той взе дистанционното и натисна копчето за превъртане.

Серена замълча за секунда. Колко неловко.

— Оу, и какво ще кажеш?

Дан пое дълбоко въздух.

— Аз мисля… — можеше ли да й каже? Дали? Това са само две думи. Можеше да ги каже сега и да се свърши с агонията. Можеше.

Но не и той.

— Влюбен съм в… него — каза, а шубето го хвана на последната дума.

— Наистина ли?

— Аха.