Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Род разтърси глава, за да проясни зрението си от червената мъгла.
— Измъкнете ни оттук. Господин Ренър, поемете управлението!
Предупредителна сирена. Ренър сигурно бе въвел предварително курса. Блейн присви очи и погледна към пулта. Добре, астрогаторът не си правеше експерименти, просто даваше страничен тласък. Дали ускоряваха в планетарната равнина? Трябваше да пресрещнат „Лермонтов“, за да налеят гориво. Ако не успееха, щяха да останат с празни резервоари… Род мъчително превключи дисплеите и видя, че главният компютър показва нововъведения курс. Да. Ренър го бе установил правилно, при това светкавично.
„Ренър е компетентен — помисли си Род, — по-добър астрогатор от мен. Време е да направя проверка на кораба.“ Но скенерите в хангара не работеха — камерите бяха изгорели или разбити. Положението навън беше приблизително същото.
— Продължавайте без монитори, господин Ренър — нареди Блейн. — Камерите и без това щяха да се стопят. Почакайте да се отдалечим от Кал.
— Тук Каргил, господин капитан.
— Докладвай, командир.
— Обектът е в хангара, вратите са затворени. Още нямам пълна информация за щетите, но хангарът никога няма да е същият.
— Нещо сериозно?
— Не, господин капитан. Дребни проблеми, оборудване, повредено при удара, но ако не се наложи да се сражаваме, може да се каже, че сме в добра форма.
— Чудесно. А сега се свържи с морските пехотинци. Комуникационните връзки с Кели са прекъснати.
— Слушам.
Въпреки ускорението някой трябваше да отиде в хангара, за да изпълни тази заповед, помисли си Блейн. Надяваше се да го направят с ускорителен скутер. Можеха да стигнат дотам и с пълзене, но просто не си струваше. Ами ако водеха бой?
— Тук ефрейтор Петров, господин капитан. — Силният акцент на морския пехотинец показваше, че е от Света Екатерина. — Обектът не проявява никаква активност.
— Тук Каргил — обади се друг глас.
— Да?
— Трябва ли ви Кели? Господин Потър успя да се свърже с Петров, без да напуска скутера си.
— Това е достатъчно, командир. Добра работа свършихте, Потър. Ефрейтор, виждате ли господин Кели? Как е той?
— В момента сержантът ми маха с ръка, господин капитан. Охранява втория херметичен шлюз.
— Добре. Незабавно докладвайте, ако обектът прояви активност, ефрейтор. — Отново прозвуча предупредителна сирена и Блейн прекъсна връзката. Ускорението намаля и от гърдите му се вдигнаха петдесет килограма. „Сложна работа“ — помисли си Род. Трябваше да внимават да не се приближат прекалено до Кал и в същото време да не надвишават допустимата гравитация.
Един от рулевите на мостика се облегна назад и партньорът му се наведе към него.
— Брат ми искаше да му помагам в морската му ферма на Афродита — каза старши рулеви Отронес, — а аз реших, че е адски опасно, и затова постъпих във флота.
— Командир Синклер, имаме ли достатъчно енергия, за да докладваме в щаба?
— Тъй вярно, двигателите се държат страхотно. Обектът не е чак толкова огромен, колкото си мислехме, така че ни остана повече водород.
— Добре. — Блейн повика свързочното отделение, за да прати доклада си. „Обектът на борда. Цилиндричен, съотношение на осите четири към едно. Еднообразна металическа повърхност, но подробно наблюдение невъзможно при високата гравитация. Предлагам «Лермонтов» да се опита да прибере платното, чиято скорост бързо ще намалее. Предполагаемо време на пристигане на Нова Шотландия… ако «Макартър» влезе в орбита около необитаемата луна на планетата. На борда на извънземната сонда няма данни за живот, но…“
Много голямо „но“. Какво представляваше това нещо? Дали нарочно беше стреляло по тях? Командваше ли го някой? Що за робот би могъл да го управлява на такова разстояние в нормалния космос? Как ли се чувстваше затворен в хангара на военен крайцер, откъснат от платното си… Ужасно недостоен край на трийсет и пет светлинни години пътуване.
И нямаше начин да получи отговор на въпросите си. Абсолютно никакъв. „Макартър“ не се намираше в толкова опасно положение, Ренър го държеше под контрол, но нито капитанът, нито помощникът му можеха да напуснат местата си, а Блейн нямаше намерение да праща младши офицери да проучат обекта.