Прашинка в Божието око

— Микрометеорити. Логично е.

— През метеоритния щит не е преминавало нищо с големина над четири хиляди микрона. Само че никой не успя да открие такъв щит. Сламкарите нямат Лангстъново поле.

— Но…

— Трябва да са използвали платното. Разбираш ли какво означава това? Автопилотът ни е атакувал, защото е взел „Макартър“ за метеор.

— Ами пилотът? Защо не е…

— Не. Доколкото успяхме да разберем, извънземният е бил в криогенен сън. Животоподдържащите системи са се повредили горе-долу по времето, когато взехме капсулата на борда. Ние сме го убили.

— Това сигурно ли е?

Сали кимна.

— По дяволите. Изминал е толкова дълъг път. Лигата на човечеството иска главата ми на тепсия с лимонче в устата и не мога да ги обвинявам. Уфф…

— Престани — тихо каза тя.

— Извинявай. С какво ще продължим?

— С аутопсията. Половината от доклада се отнася за нея. — Сали запрелиства страниците и Род потръпна. Госпожица Фаулър имаше по-стабилна психика от повечето дами в двора.

Плътта на сламкаря беше светла, кръвта — розова, като смес от дървесен сок и човешка кръв. Патоанатомите бяха разкрили костите на гърба, от тила до мястото, където се намираше човешката опашна кост.

— Не разбирам. Къде е гръбначният стълб?

— Няма — отвърна Сали. — Изглежда, еволюцията на Сламката не е измислила гръбначни прешлени.

Имаше три кости, здрави като на човешки крак. Най-горната представляваше продължение на черепа, нещо като двайсетсантиметрова дръжка. Ставата в долния й край се намираше на равнището на рамото — съществото можеше да кимне с глава, но не и да я завърти настрани.

Основната гръбначна кост бе по-дълга и по-дебела. Тя свършваше с масивна, сложна връзка, отчасти напомняща на става, приблизително на мястото на кръста. Долната кост се разширяваше към хълбоците и имаше стави за бедрата.

Гръбначният мозък минаваше от вътрешната страна на костите, а не през тях.

— Не е можел да обръща глава — отбеляза Род. — Трябвало е да се завърта в кръста. Ето защо е толкова сложна голямата става. Нали?

— Точно така. Гледах как проучват ставата. Тя завърта целия торс. Внушително.

Блейн кимна и прелисти страницата. На тази снимка лекарите бяха разтворили черепа.

Нищо чудно, че главата на извънземния изглеждаше толкова крива. Не само че лявата половина на мозъка бе по-голяма, за да контролира чувствителните десни ръце, но и масивните сухожилия на лявото рамо за по-голяма издръжливост се свързваха с издатини от лявата страна на черепа.

— Цялата му анатомия се върти около ръцете — каза Сали. — Ако разглеждаш сламкаря като създател на оръдия на труда, всичко ще ти се изясни. Десните ръце са за фини дейности като поправяне на часовник. Лявата повдига и държи. Сигурно е можел да повдигне с нея гравитокар и с десните да ремонтира двигателя. А онзи идиот Хоровиц го смята за мутант! — Тя прелисти следващите страници. — Виж.