Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Това е целта ни, господин капитан — заяви главният астрогатор. — Сигурно цялата им сонда е инсталирана в един корпус, така че тежестта й да балансира платното.
— Ясно. Изравнете ни с нея, господин Ренър. Господин Уитбред! Предайте моите почитания на старшия свързочник. Искам да пратя ясно съобщение на колкото може повече честоти, но с малък разход на енергия.
— Слушам. Записвам.
— „Привет, кораб със светлинно платно. Тук имперски кораб «Макартър». Добре дошли в Нова Каледония и в Човешката империя. Бихме искали да се приближим до вас. Моля, отговорете.“ Пратете същия текст на англически, руски, френски, китайски и всеки друг език, за който се сетите. Ако са хора, няма начин да знаем откъде идват.
Петнайсет минути до подхождането. Корабната гравитация се промени, после още един път, докато Ренър уеднаквяваше скоростта и позицията с товарния отсек на другия кораб.
Блейн използва момента и отговори на обаждането на Сали.
— Побързай, Сали, моля те. Намираме се в бойна готовност.
— Да, Род, зная. Може ли да дойда на мостика?
— Боя се, че не. Всички места са заети.
— Това не ме изненадва. Род, просто исках да ти напомня нещо. Не очаквай да са елементарни.
— Моля?
— Очакваш да са примитивни, само защото не използват Олдърсънов двигател. Недей. И даже да са примитивни, това не означава, че са елементарни. Възможно е техниката и начинът им на мислене да са изключително сложни.
— Ще го имам предвид. Нещо друго? Добре, не прекъсвай връзката, Сали. Уитбред, когато нямате други задължения, информирайте госпожица Фаулър за обстановката. — Той погледна към кърмовия монитор в същия момент, в който Стейли извика.
Светлинното платно се движеше. По огромните му, напомнящи на вълни гънки пробягваше отразена светлина. Род запремигва, но това не му помогна — извънредно трудно е да видиш формата на криво огледало.
— Може би по този начин ни отговарят — каза той. — Използват огледалото, за да излъчват…
Блясъкът стана ослепителен и всички екрани от тази страна помътняха.
Предните скенери работеха и записваха. Виждаше се голям бял диск, звездата Нова Каледония, приближаваща към тях с шест процента от скоростта на светлината. Мониторите до голяма степен филтрираха радиацията.
На белия фон за миг се появиха няколко странни черни силуета. В ужасния момент, в който всички на борда на „Макартър“ бяха заслепени, никой не ги забеляза, а после образите просто изчезнаха.
— Няма нужда да викат толкова силно — наруши смаяното мълчание главният астрогатор.
— Благодаря, господин Ренър — ледено отвърна Род. — Имате ли други, може би по-конкретни предложения?
„Макартър“ се движеше с неравномерни разтърсвания, но светлинното платно спокойно го следваше.
— Тъй вярно — отвърна астрогаторът. — Най-добре да не фокусираме това огледало.
— Получаваме прекалено голямо количество енергия от полето, господин капитан — докладва от пулта си Каргил. — И ужасно бързо. Ако беше концентрирана, щеше да пробие дупка в корпуса, но тя ни облива отвсякъде. Можем да издържим още десетина минути.
— Ще заобиколя зад платното, господин капитан — каза Ренър. — Така поне скенерите ще са насочени към слънцето…
— Няма значение. Минете през платното — нареди Род.
— Но ние не знаем…
— Това е заповед, господин Ренър. А вие се намирате на боен кораб.
— Слушам.
Полето бе тухленочервено и ставаше все по-ярко, но червеният цвят не означаваше опасност. Поне засега.
Докато Ренър насочваше кораба, Блейн небрежно каза:
— Сигурно смятате, че извънземните използват невероятно здрави материали, нали?
— Възможно е, господин капитан. — „Макартър“ се разтърси и астрогаторът стисна облегалките на седалката си, сякаш се готвеше за сблъсък.
— Но колкото са по-здрави материалите, господин Ренър, толкова по-тънко е платното, за да събира максимално количество слънчева светлина за тежестта си. Даже няколко квадратни километра по-късно да бъдат унищожени от метеори, е, пак ще е от полза, нали?
— Тъй вярно — отвърна Ренър. Той завъртя „Макартър“ с кърмата към Кал, като се движеше с ускорение 4 g. Главният астрогатор се хилеше като крадец и вече не стискаше облегалките на креслото си.
„Е, успях да го убедя“ — помисли си Блейн и се приготви за сблъсъка.
Лангстъновото поле пожълтя.