Черепният трон

— Очевидно дама Баден е съгласен с теб — каза Кадживах. Всички рязко се обърнаха към нея.

— Внукът му Раджи? — попита Имисандра.

След като тайната вече беше разкрита, лицето на Кадживах грейна в широка усмивка.

— Казват, че никой мъж досега не е предлагал такова богатство за една невеста.

Ашия не можеше да диша. Само допреди миг мислено беше отложила този момент за след петнайсетина години, но… Принц Раджи? Момчето беше красиво и силно, наследник на богатство, което надминаваше дори това на андраха. Какво повече би могла да пожелае?

— Той не те заслужава, сестро.

Очите на всички се насочиха към брата на Ашия Асукаджи, който стоеше на прага с гръб към жените. Това не беше нещо необичайно. Никой мъж нямаше право да влиза в женската баня, но Асукаджи беше само на дванайсет и все още ходеше само по бидо. Освен това всички знаеха, че е пуш’тинг и се интересува повече от женските клюки, отколкото от онова, което жените криеха под робите си.

Всички жени в семейството обожаваха Асукаджи. Дори Кадживах нямаше нищо против, че той предпочита мъже, стига да изпълнеше дълга си и да си вземеше жени, които да ѝ родят внуци.

— Скъпи племеннико — каза Кадживах. — Какво те води тук?

— Боя се, че това е последното ми посещение в женската баня — каза момчето и думите му бяха последвани от разочаровани възклицания. — Тази сутрин ме призоваха към Хану Паш. Ще облека бялото.

Кадживах първа нададе възторжен вик.

— Това е чудесно! Естествено, че всички очаквахме това да се случи. Ти си племенник на Избавителя.

Асукаджи сви рамене.

— А нима ти не си майката на Избавителя? Неговите съпруги и сестри, неговите племеннички? Защо никоя от вас не носи бяло, а аз трябва да го правя?

— Защото си мъж — посочи очевидното Кадживах.

— Какво значение има това? — рече Асукаджи. — Питаш кого заслужава Ашия, макар верният въпрос да е кой заслужава нея?

— А кой в каджи стои по-високо от наследника на дама Баден? — попита Ашия. — Баща ми не би ме омъжил в друго племе… нали?

— Не говори глупости! — сопна ѝ се Кадживах. — Абсурдно е дори да си помислиш нещо такова.

Но когато погледна към внука си, на лицето ѝ се бе изписало съмнение.

— Кой би я заслужавал тогава?

— Асъм, разбира се — отвърна Асукаджи.

Двете момчета бяха почти неразделни.

— Той ни е братовчед! — възкликна стреснато Ашия.

Асукаджи сви рамене.

— И какво от това? В Евджаха се говори за много такива съюзи по времето на Каджи. Асъм е син на Шар’Дама Ка, красив е, богат и могъщ. Освен това ще заздрави връзките между баща ми и дома Джардир.

— Аз съм от дома Джардир. — Гласът на Кадживах укрепна. — Баща ти е негов шурей, а аз съм негова майка. Какво още е нужно?

— Пряка връзка — рече Асукаджи. — От Избавителя и баща до единствен син. — Той се осмели да надзърне за миг в стаята, като срещна погледа на Ашия. — Твоят син.