Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Всичко — каза Мелан. Тя стрелна с поглед Шанвах и Сиквах, които все още се колебаеха, и гласът ѝ изплющя като бич: — Веднага!
Малко по-късно трите момичета вече стояха съвсем голи и ги поведоха към дъното на стаята, където се намираше банята, голяма естествена пещера, осветена от защити. Водата бликаше непрекъснато през украсени фонтани и въздухът беше горещ и замъглен от изпаренията. Дори банята на Кадживах бледнееше пред нея.
Във водата имаше десетки момичета, от деца до почти разцъфнали жени. Те или се къпеха в каменния басейн, или бяха насядали по хлъзгавите стъпала по ъглите му, където се бръснеха или си оправяха ноктите. Всички едновременно се обърнаха към новодошлите.
Ашия и братовчедките ѝ имаха опит в къпането с други момичета, но разликата между тази баня и онази в бащиния ѝ дворец беше поразителна — тук всички бяха с остригани до голо глави.
Ашия вдигна ръка и докосна гъстата си коса, която бе отглеждала цял живот с надеждата да се хареса на бъдещия си съпруг.
Мелан я забеляза.
— Наслади се на усещането, момиче. Ще бъдеш лишена от него за доста дълго време.
Братовчедките ѝ ахнаха и Шанвах обхвана уплашено главата си с ръце.
Ашия се насили да отпусне ръце край тялото си, като си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Това е само коса. Пак ще порасне.
С крайчеца на очите си видя, че братовчедките ѝ също се успокоиха.
— Аманвах! — извика Мелан и към тях се приближи една девойка на възрастта на Сиквах.
Тя беше твърде млада, за да притежава женствени извивки, но очите и лицето ѝ бяха същите като на дамаджата.
Ашия почувства облекчение. Светата Аманвах беше тяхна братовчедка, първородна дъщеря на Избавителя и дамаджата. Някога двете бяха също толкова близки, колкото Асъм и Асукаджи.
— Братовчедке! — приветства я топло Ашия, като протегна ръце.
Години бяха минали от последния път, когато двете бяха играли заедно, но това нямаше никакво значение. Тя беше от тяхната кръв и щеше да им помогне на това странно и непознато място.
Аманвах не ѝ обърна внимание, отказвайки да срещне погледа ѝ. Беше няколко години по-малка и малко по-ниска от нея, но поведението ѝ показваше, че вече счита братовчедката си за по-нисша. Движейки се с плавна грациозност, тя заобиколи момичетата и се изправи пред Мелан, като погледна ний’дамаджи’тингата в очите твърде смело за Оброчена.
— Дошли са да се учат да танцуват върху възглавници? — подсмихна се тя.
Обикновено в двореца водеха момичетата, най-вече от бедните семейства, за да се обучат в танците върху възглавници, преди да бъдат продадени в големия харем. Някои се връщаха при бащите си, защото като невести щяха да донесат богата зестра в семейството.
Мелан кимна.
— По един час всеки ден. И един час пеене. Още един за писане и четвъртия за къпане.
— А останалите двайсет? — попита Аманвах. — Не ми казвай, че отиват направо в Стаите на сенките.
Името накара Ашия да настръхне и въпреки топлия въздух, тя едва успя да сдържи потреперването си.
Но Мелан поклати глава.
— В другите двайсет ще изучават шарусахк. Те принадлежат на Енкидо.
Ашия потисна изръмжаването си. Тя беше от кръвта на Избавителя. Енкидо бе само някакъв си полумъж. Трябваше да изпълнява инструкциите му, но по-скоро бе готова да се хвърли в обятията на Ний, отколкото да мисли за себе си като за негова собственост.
— Избръсни ги и ги научи как да си намотават бидото — каза Мелан.
Аманвах се поклони.
— Да, ний’дамаджи’тинга.
— Благодаря ти, братов… — започна Ашия, но щом Мелан си тръгна, Аманвах им обърна гръб.
Тя щракна с пръсти и посочи три по-големи момичета, които незабавно отидоха при Ашия и останалите и ги поведоха към водата.
Аманвах се върна при другите момичета и продължи да разговаря с тях, без да обръща внимание на Ашия, Шанвах и Сиквах, докато ний’дама’тингите отрязваха красивите им коси и бръснеха главите им. Ашия просто се взираше в нищото, прогонвайки усещането за загуба, докато тежките кичури падаха във водата.
След това ний’дама’тингата донесе калъп сапун и бръснач. Ашия стоеше като замръзнала, докато момичето бръснеше скалпа ѝ, като размахваше майсторски бръснача.
Когато всичко свърши, Аманвах се върна при тях. Тя се стараеше да гледа над главите им, избягваше погледите им.
— Подсушете се. — Тя посочи към купчината чисто бели кърпи. — След това елате с мен.
Аманвах отново се обърна, а Ашия и останалите се подсушиха и последваха високомерната си братовчедка обратно в съблекалнята. След тях се изнизаха същите три момичета, които им бяха отрязали косите.