Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашия прониза с копието си полския демон, който щеше да убие безпомощния шарум, докато Мича, Джарвах и останалите се нахвърлиха върху десетината останали в нивата демони.
Когато копието ѝ прониза плътта на демона, тялото ѝ бе разтърсено от прилива на магия. В светлината на Еверам тя можеше да я види как се стича като огнена река покрай силовите линии в аурата ѝ. Същите линии, нарисувани в евджах’тинга и татуирани по тялото на господаря ѝ. Загадката на Енкидо.
Ашия почувства прилив на сила и бързина и осъзна колко лесно е човек да се опие от това. Чувстваше се недосегаема. Агресивността достигна до самия ѝ център. Тя прегъна душата си като палма пред вятъра и я остави да се изтече навън.
После огледа дълбоката рана в крака на шарума. Магията на алагаите, която воинът беше абсорбирал, вече бе започнала да я лекува и тя постепенно се затваряше.
— Следващия път постави щита си под правилен ъгъл.
— Какво би могла да знае една жена за тези неща? — тросна се мъжът.
Ашия се изправи.
— Тази жена ти спаси живота, шаруме.
Демонът скочи към нея, но тя го отблъсна встрани с щита си и го запрати към един от другите дал’шаруми, който гневно го прониза. Ударът бе точен и щеше да го убие, но воинът издърпа копието си и го намушка отново и отново в изблик на неконтролируема ярост.
Друг демон скочи към гърба му и на Ашия ѝ се наложи да изблъска воина настрани, за да го прободе. Нанесе светкавичен удар, но под неподходящ ъгъл и засилилият се демон изби оръжието от ръката ѝ.
Ашия отстъпи назад, като отби с щита си ударите на ноктестите му лапи. Демонът се опита да се хвърли върху нея, но тя тикна ръба на щита си в устата му и го повдигна, разкривайки уязвимия му корем. С един ритник го запрати по гръб на земята и преди да е успял да се изправи на крака, се хвърли върху него и заби ножа си в гърлото му.
Тъкмо се изправяше на крака, когато нещо я удари по тила. Тя рязко се извъртя и се озова лице в лице с шарума, когото току-що беше спасила. Той я гледаше безумно и стойката му излъчваше очевидна агресия.
— Как се осмеляваш да ме докосваш, жено? — изкрещя мъжът.
Ашия погледна бързо към бойното поле. Последният от демоните беше повален, нейните шарум’тинги бяха невредими и се бяха събрали в стегната формация. Студените им очи се бяха втренчили в шарума. Раненият мъж все още лежеше на земята, но останалите се приближаваха с намерението да я обградят.
Не правете нищо — казаха пръстите на Ашия на другарките ѝ. — Аз ще се справя с това.
— Намери центъра си! — изкрещя тя на мъжа, който отново се канеше да я нападне. — Дължиш ми живота си!
Шарумът се изплю на земята.
— Щях да убия този алагай толкова лесно, колкото се справих и с другия.
— Другия, когото пратих в безсъзнание в нозете ти? — попита Ашия. — Докато сестрите ми посичаха купищата полски демони, които щяха да ви избият всичките?
В отговор мъжът замахна с копието си с намерението да я удари през лицето. Ашия го улови за дръжката и започна да го извива, докато не чу как китката на мъжа се счупи.
Останалите шаруми приближаваха в безмилостна редица, магията пулсираше в аурите им, усилвайки присъщите им агресия и женомразство. Достатъчен бе срамът да изгубят в битка и да се налага да бъдат спасявани. Да бъдат спасявани от жени…
Ашия се извъртя зад гърба на воина, за да изрита следващия мъж в лицето. Той падна, а тя вече нападаше третия, като отби встрани копието му и нанесе удар с дланта си в челото му. Зашеметен, той отстъпи няколко крачки назад, докато Ашия не го довърши с удар, който го запрати върху другите двама, опитващи се да се изправят на крака.
Когато мъжете се съвзеха, те се оказаха обградени от шарум’тинги, насочили копията си към тях.
— Срамота. — Ашия повдигна воала си, за да се изплюе в краката на мъжете. — Владеете шарусахк толкова слабо, колкото и контрола си, позволявате си да се опиете от магията на алагаите. Приберете другаря си и се върнете в частта си, преди да съм изгубила търпение.
Тя не изчака отговора им и потъна в нощта, следвана по петите от сестрите си по копие.
Нашите братя по копие са готови по-скоро да ни нападнат, отколкото да приемат помощта ни — каза с езика на пръстите Джарвах, докато тичаха.
Засега — отвърна по същия начин Ашия. — Скоро ще се научат да уважават шарум’тингите. Ние сме кръв от кръвта на Избавителя, който ще поправи тази неправда преди Шарак Ка.
Ами ако светият ми баща не се върне? — попита Джарвах. — Как ще се отрази това на армиите на Еверам?