Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Вие сте пряката връзка — каза Кадживах. — Аз съм Светата майка. Всички вие носите кръвта на Избавителя.
Асукаджи се извърна и се поклони.
— Не исках да покажа неуважение, тикка. „Света майка“ е хубава титла, но все още не е превърнала черните ти роби в бели. Нито пък тези на благословената ми сестра.
Думите му накараха Кадживах да млъкне, а Ашия да се замисли. Бракът с първи братовчед не беше нещо нечувано в могъщите фамилии, а Асъм наистина беше красив, както отбеляза Асукаджи. Приличаше на майка си, а красотата на дамаджата беше несравнима. Асъм беше наследил нейното лице и стройната ѝ фигура и те му отиваха.
— Защо не Джаян? — попита тя.
— Какво? — сепна се Асукаджи.
— Ако ще се женя за братовчед, защо да не е първородният син на Избавителя? — попита Ашия. — Освен ако не се ожени за сестра си, коя друга би била по-достойна от мен, най-голяма племенничка на Шар’Дама Ка?
За разлика от стройния Асъм, Джаян приличаше повече на Избавителя — с широки рамене и мускулесто тяло. Не беше мил човек, но от него се излъчваше сила, която караше дори Ашия да се изчервява.
Асукаджи се изплю.
— Шарумско куче. Това са животни, които се развъждат за Лабиринта, сестро. Бих предпочел да те дам за жена на чакал!
— Достатъчно! — сопна му се Кадживах. — Забравяш се, момче. Самият Избавител е шарум.
— Беше шарум — каза Асукаджи. — Сега носи бялото.
Същия ден Кадживах подпали фитила на Ашан и завлече Ашия, Шанвах и Сиквах пред Шар’Дама Ка, като настоя да бъдат направени дама’тинги.
Но човек не може просто така да настоява за нещо пред Избавителя и дамаджата. Кадживах и дъщерите ѝ получиха бели воали. Ашия и братовчедките ѝ бяха изпратени веднага в двореца на дама’тингите.
— Това е за добро, сестро — каза Асукаджи, докато избутваха момичетата към очакващата ги дамаджа. — Сега вече няма да има причина Избавителят или баща ни да се противопоставят на брака ти с Асъм.
Кадживах не изглеждаше доволна, но Ашия не разбираше защо. Избавителят ги беше обявил за своя кръв и ги беше дарил с висша чест. Ашия не искаше да става дама’тинга, но кой знае какви чудни неща можеше да научи в двореца им?
Кай’тинга. Харесваше ѝ звученето на думата. Излъчваше могъщество. Величие. Шанвах и Сиквах се страхуваха, но Ашия с радост се съгласи.
Дамаджата изведе момичетата от тронната зала през личния си вход. Което само по себе си беше голяма чест. Там ги чакаха Кева, дамаджи’тинга на каджи, и нейната дъщеря и наследница Мелан, заедно с един от немите евнуси, охранители на дамаджата.
— Момичетата ще бъдат обучавани в писмо, пеене и танци върху възглавниците по четири часа дневно — каза дамаджата на дамаджи’тинга Кева. — През останалите двайсет принадлежат на Енкидо.
Тя кимна към евнуха и Ашия ахна. Шанвах се вкопчи в нея. Сиквах се разплака.
Дамаджата не им обърна никакво внимание и каза на евнуха:
— Погрижи се от тях да излезе нещо.
Ний’дамаджи’тинга Мелан ги поведе през Подземния град на дама’тингите. Говореше се, че те могат да изцелят всяка рана с магията на своите хора, но цялата ръка на жената чак до рамото беше покрита с ужасни белези, а пръстите ѝ бяха сгърчени заплашително, почти като ноктите на алагай, които Ашия бе виждала по различни картини.
Сиквах продължаваше да плаче. Шанвах я беше прегърнала през раменете и нейните очи също бяха пълни със сълзи.
„Ти си пример за всяка друга млада жена в племето — ѝ беше казал веднъж баща ѝ. — Затова, ако някога посрамиш семейството ни, ще се отнеса към теб по-строго, отколкото към всеки друг.“
И Ашия се бе научила да крие страха и сълзите си. Тя също беше толкова уплашена, колкото и братовчедките ѝ, но беше най-голямата и те винаги вземаха пример от нея. Затова продължи да върви с гордо вдигната глава, докато ги водеха към една малка врата. Енкидо се облегна на стената до нея, а Мелан ги въведе в една голяма зала. Стените бяха осеяни с колчета, на които бяха окачени бели роби и дълги ивици бяла коприна.
— Съблечете робите си — каза Мелан, когато вратата се затвори зад тях.
Братовчедките ѝ ахнаха и се поколебаха, но Ашия знаеше, че ще е глупаво — и безполезно — да спори с Невестата на Еверам. С чувство за лично достойнство тя свали качулката си и издърпа робата си през главата. Широка копринена лента прикриваше напъпилите ѝ гърди. Бидото ѝ също беше от фина черна коприна, увита хлабаво около хълбоците ѝ за удобство и по-лесно сваляне.