Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Ашия допря дланите на ръцете си, без да отмества очи от пода.
— Моите сестри по копие и аз молим дамаджата да ни пусне да излезем в нощта и всяка от нас да убие по седем алагаи в негова чест, по един за всяка райска колона, която ще води изгубения ни учител по самотния път.
Дамаджата размърда пръсти.
— Разбира се. Помогнете на шарумите.
Докато Ашия рисуваше защити върху ноктите си, ръката ѝ не трепваше. Не ги беше оставила дълги, както бе модерно сред разглезените съпруги и някои дама’тинги. Ученичките на Енкидо подрязваха своите малко над възглавничките на пръстите, за да могат по-добре да държат оръжията си.
Но Ашия нямаше намерение да забива ноктите си в алагаите. За целта най-добра работа вършеше върхът на копието. Тя имаше други планове.
С крайчеца на окото си наблюдаваше своите сестри по копие, които работеха мълчаливо — единствените чуващи се звуци бяха от търкането на масло върху кожа, шиенето и лъскането на оръжията, които приготвяха за наближаващата нощ.
Дамаджата бе дала на своите кай’шарум’тинги копия и щитове от защитено стъкло, същите като на Копията на Избавителя. Остриетата нямаха нужда от наточване, но дръжките и ремъците бяха също толкова важни и Енкидо редовно проверяваше снаряжението им, като никога не оставаше доволен. Достатъчно бе да зърне някой крив шев върху ремъка на щита, който едва се забелязваше и не оказваше никакво влияние върху използването му в битка, и откъсваше дебелото парче кожа с голи ръце, като принуждаваше собственичката му да го замени изцяло.
Към някои други нарушения се отнасяше далеч по-грубо.
В Дара на Еверам бяха останали три кай’шарум’тинги. Ашия, Мича и Джарвах. Мича и Джарвах бяха истински дъщери на Избавителя, но родени от неговите съпруги дал’тинги Таладжа и Евералия. На тях също не им беше позволено да носят бялото.
Кръвта им може и да ги поставяше на по-високо стъпало от племенничките на Избавителя, но Ашия беше четири години по-възрастна от Мича и шест години по-голяма от Джарвах. Момичетата бяха придобили телата на жени благодарение на магията, която поглъщаха всяка нощ, но въпреки това продължаваха да търсят Ашия за съвети.
С всеки ден все повече жени ставаха шарум’тинги, но само ако бяха от кръвта на Избавителя. Само те можеха да носят белите воали.
Само те можеха да бъдат обучавани от Енкидо.
По залез-слънце вратите на града се отвориха, за да пуснат шарумите в обширната територия, която бяха нарекли Новия лабиринт. Два часа по-късно, когато падна нощта, трите кай’шарум’тинги и половин дузина от новите им сестри по копие се прехвърлиха тихо през стената.
Заповедта на дамаджата да „помогнат“ на шарумите беше пределно ясна. Те щяха да ловуват в покрайнините на Новия лабиринт, където демоните се събираха най-нагъсто, и да пазят безразсъдно смелите шаруми, които бяха толкова опиянени от магията и жаждата за кръвопролитие, че се оставяха да бъдат обградени.
Тогава Ашия и сестрите ѝ по копие щяха да се появят и да спасят мъжете. Целта бе да създадат кръвни връзки с колкото се може повече шаруми, но фактът, че бяха спасени от жени, нараняваше гордостта на воините. Това също беше част от плана на дамаджата, защото мъжете бяха принудени да им отправят предизвикателства, а след това убитите и осакатените изпращаха ясно послание към останалите.
Километрите се топяха под бързите им нозе. Черните им роби, избродирани със защити за невидимост, ги правеха незабележими за алагаите, воалите им бяха обшити със защити за ясно зрение, които им позволяваха да виждат ясно през нощта, сякаш беше бял ден.
Не след дълго откриха четирима твърде нетърпеливи дал’шаруми от племето маджах, които се бяха отдалечили доста от тяхната част и се бяха натъкнали на група полски демони в една нива. Наблизо се въргаляха труповете на трима алагаи, но един от шарумите стискаше с две ръце окървавения си крак. Другарите му не му обръщаха внимание — така бяха обучени — и се биеха поотделно, въпреки че, ако бяха останали във формация, може би щяха да се спасят.
Ашия даде знак на сестрите си: Пийте от силата на алагаите! Лудостта на магията им беше позната, но един прегърнал центъра си воин лесно можеше да ѝ се противопостави. Трябва да ги спасим от самите тях.