Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Сестро! — извика Мича. — Намери центъра си!
Ашия се освести. Беше покрита цялата в сукървица и на земята около нея се въргаляха мъртви алагаи. Седем трупа. Клисурата беше прочистена, а Мича, Джарвах и останалите я гледаха втренчено.
Мича я улови за лакътя.
— Какво беше това?
— Кое? — попита Ашия. — Просто исках да почета нашия учител с шарусахк.
Мича сбърчи вежди и снижи гласа си до дрезгав шепот, за да не я чуят останалите:
— Знаеш кое, сестро. Ти изгуби контрол. Искаше да почетеш учителя ни, но Енкидо щеше да се срамува от теб заради това, което показа, особено пред нашите малки сестри. Извади късмет, че шарумите не те видяха.
Ашия бе понасяла много удари през годините, но нито един не я беше наранявал толкова силно, колкото тези думи. Искаше да възрази, но с възвръщането на всичките си сетива тя съзря истината.
— Еверам да ми прости — прошепна тя.
Мича стисна нежно лакътя ѝ.
— Разбирам те, сестро. И аз го почувствах, когато магията бе особено силна. Но ние винаги сме следвали твоя пример. Сега, след като учителят ни е мъртъв, ни оставаш само ти.
Ашия улови ръцете на Мича и силно ги стисна.
— Не, любима сестро. Оставаме само ние. След като Шанвах вече я няма, шарум’тингите ще следват също теб и Джарвах. Трябва да си силна, сестро, както беше силна тази нощ за мен.
Когато Ашия се върна в дворцовите покои, които делеше с Асъм и малкия им син Каджи, робата ѝ все още бе просмукана с демонска сукървица.
Обикновено преди да се прибере, тя сваляше шарумската си униформа и се обличаше в черно, за да избегне споровете със съпруга си. Асъм не одобряваше посвещаването ѝ на копието, но решението не беше негово. След като Избавителят я бе нарекъл шарум’тинга, и двамата бяха поискали от него да ги разведе, но в безкрайната си загадъчна мъдрост той им бе отказал.
Ала Ашия се бе уморила да се крие, беше се уморила да се преструва на безпомощна дживах в покоите си, когато нощем пречупваше мъже и убиваше алагаи. Само за да защити честта на мъжа, който изобщо не се интересуваше от нея.
Енкидо щеше да се срамува от теб, отекнаха в съзнанието ѝ думите на Мича. Можеше ли недоволството на съпруга ѝ изобщо да се сравнява с това?
Тя се движеше тихо като призрак, но от Асъм нямаше и следа — той сигурно спеше в прегръдките на Асукаджи в новия дворец на дамаджия. Тук беше единствено бабата на Ашия, Кадживах, която спеше на дивана пред детската стая на Каджи. Светата майка обичаше безумно първия си внук и отказваше да му вземат истинска бавачка.
— Кой би могъл да обича момчето повече от собствената му баба? — казваше често тя.
Зад тези думи, разбира се, се криеше и мнението ѝ, че самата Ашия беше неподходяща, след като се бе хванала за копието.
Ашия се промъкна вътре, без да я буди, затвори вратата на детската стая зад гърба си и погледна към спящия си син.
Не беше искала дете. Беше се страхувала, че бременността ще повреди воинското ѝ тяло, а между нея и Асъм не съществуваше любов. Желанието на брат ѝ собствената му сестра да износи детето на любовника му ѝ се струваше извращение.
Но Каджи, това идеално, красиво дете не беше извращение. След като месеци наред бе сукал от гърдата ѝ, беше заспивал в ръцете ѝ, беше докосвал лицето ѝ с мъничките си ръчички, Ашия не можеше да си представи живота си без него. Съществуването му беше иневера.
Енкидо щеше да се срамува от теб.
Разнесе се изскърцване и ръбът на люлката се отчупи с трясък в ръцете ѝ. Каджи отвори очи и изпищя.
Ашия хвърли настрани парчето дърво и протегна ръце към момчето. Докосването на майка му винаги го успокояваше, но този път Каджи започна да се гърчи в ръцете ѝ и да се бори. Тя се опита да го успокои, но той запищя още по-силно в ръцете ѝ и тя видя как под пръстите ѝ по кожата му се появяват синини.
Силата на нощта все още не я беше напуснала.
Ашия бързо постави сина си върху възглавниците, ужасена, че прегръдката ѝ е оставила меката му гладка кожа насинена и покрита с демонска сукървица. Вонята ѝ се носеше във въздуха.
Вратата се отвори с трясък и Кадживах връхлетя в стаята.
— Какво си мислиш, че правиш, защо притесняваш детето в този късен час?
Тогава съзря покритото със сукървица и насинено момченце и нададе вой. Обърна се разгневена към Ашия.
— Вън! Вън! Засрами се!
Тя я блъсна силно и Ашия, уплашена от собствената си сила, ѝ позволи да я избута от стаята. Кадживах взе детето в прегръдките си и с ритник затвори вратата зад гърба ѝ.