Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Кажете, бих ли могла да отговоря на някой Ваш въпрос.
Таня се представи и взе от жената интервю за Панаира. Бързо установиха, че редакторката говори руски по-добре, отколкото Таня немски, и смениха езика. Таня я запита за английските преводи на руски романи.
— Бих желала да издаваме повече такива — обясни другата. — Но много съвременни съветски романи, включително този, който държите в ръцете си, са твърде прокомунистически.
Таня се престори на засегната.
— Искате да издавате антисъветска пропаганда?
— Съвсем не — с търпелива усмивка отвърна жената. — На писателите не е забранено да харесват правителството си. Моята фирма издава много книги, които славят Британската империя и нейните триумфи. Но един автор, който не вижда нищо нередно в заобикалящото го общество, няма да бъде вземан насериозно. По-умно е да има известна критика, дори и само заради правдоподобността.
Таня харесваше тази жена.
— Можем ли да се видим отново?
Тя се поколеба.
— Имате нещо за мен?
Таня не отговори на въпроса.
— Къде сте отседнали?
— В хотел Европа.
За Таня имаше резервирана стая в същия хотел. Това бе удобно.
— Как се казвате?
— Ана Мъри. А Вие?
— Ще си поговорим отново — отвърна Таня и се отдалечи.
Ана Мъри я привличаше инстинктивно — инстинкт, ошлайфан от четвърт век живот в Съветския съюз; чувството обаче бе подкрепено от доказателства. Първо, Ана очевидно бе от Британия, а не рускиня или източна германка, която се представя за британка. Второ, не беше нито комунистка, нито твърдеше страстно, че е нещо обратно. Невъзможно бе за агент на КГБ да поддържа спокойната й безпристрастност. Трето, не използваше жаргон. Израслите сред съветската ортодоксия хора говореха в категориите на партия, класа, кадри и идеология. Ана не си служеше с нито една от тези ключови думи.
Вартбургът в зелено и бяло я чакаше отвън. Шофьорът я откара в Европа, където тя се регистрира, почти веднага напусна стаята си и излезе във фоайето.
Не искаше да привлича внимание към себе си дори и с простия въпрос за стаята на Ана Мъри на рецепцията. Поне един от рецепционистите беше човек на ЩАЗИ и можеше да обърне внимание на съветски журналист, който търси английски издател.
Зад щанда на рецепцията обаче имаше стена с номерирани кутийки, в които служителите поставяха ключовете и съобщенията. Таня просто запечата празен плик за писма, написа на него на немски „Госпожа Ана Мъри“ и го подаде мълчаливо. Човекът зад щанда веднага го постави в кутийката за стая 305.
Там имаше и ключ, следователно сега Ана Мъри не се намираше в стаята си.
Таня влезе в бара. Ана я нямаше там. Таня остана един час, пи бира и оглеждаше бележките си. После отиде в ресторанта. Ана я нямаше и там. Вероятно е отишла да вечеря с колегите си в някое заведение в града. Таня седна сама и си поръча местния специалитет — алерлай, зеленчуково блюдо. Поседя един час над кафето си, а после си излезе.
На минаване през фоайето отново погледна кутийките. Ключът от 305 липсваше.
Таня се завърна в стаята си, взе набрания текст и отиде до вратата на стая 305.
Там се спря. Стореше ли това се въвличаше. Никаква измислица не можеше да обясни или оправдае действието й. Тя предаваше антисъветска пропаганда на Запада. Хванеха ли я, с живота й беше свършено.
Тя почука на вратата.
Ана я отвори. Беше боса и държеше четка за зъби — ясен признак, че се приготвяше да спи.
Таня постави пръст на устните си и даде знак за тишина. После връчи на Ана хартията и прошепна:
— Ще намина след два часа.
После се отдалечи.
Върна се в стаята си и разтреперана седна на леглото.
Ако Ана просто отхвърлеше книгата, това щеше да е едва лошо. Но ако Таня я бе преценила погрешно, Ана можеше да се почувства задължена да съобщи на някое овластено лице, че й е била предложена дисидентска книга. Можеше да се притесни, че ако замълчи за това, ще я обвинят в участие в заговор. Можеше да реши, че единственото разумно нещо е да докладва за неразрешения опит да се установи контакт с нея.
Таня обаче вярваше, че повечето хора на запад не разсъждават така. Въпреки драматичните предпазни мерки на Таня, Ана можеше и да не си дава сметка, че е извършила престъпление с простото прочитане на ръкопис.