Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Тук адмирал Джексън.
— Роби? Джак се обажда. Имам един въпрос.
— Казвай.
— Ти спомена, че едно от аташетата ни в Сеул си е поприказвало с…
— Така е. Казали му да се държи и да чака.
— Какво точно са казали корейците?
— Казали му… Чакай малко. Само половин страница е, но е при мен. Стой така. — Райън чу отварянето на чекмедже или може би отключването му. — Добре, казано с други думи: едно такова решение било политическо, не военно, трябвало да се вземат предвид много фактори. Изразили тревога, че японците биха могли да затворят пристанищата си за търговия, опасение от инвазия; били изолирани от нас и си оставяли вратичка. Още не сме се върнали към тях — заключи Роби.
— Какво е въоръжението им? — попита Джак, като фактически имаше предвид списък на военния потенциал на нацията.
— Имам данните някъде тук.
— Давай накратко — нареди Райън.
— Малко по-голямо от японското. Направиха съкращения след обединението, но нещата, които запазиха, са от класа. Предимно американски оръжия и доктрини. Военновъздушните им сили си ги бива. Имал съм учения с тях и…
— Ако ти беше корейски генерал, доколко би се страхувал от Япония?
— Щях да съм предпазлив — отвърна адмирал Джексън. — Нямаше да ме е страх, ала щях да съм нащрек. Не забравяй, те не обичат много Япония.
— Зная. Изпрати ми копия от доклада на аташето и списъка за корейското въоръжение.
— Слушам.
Връзката прекъсна. Сетне Райън се обади в ЦРУ. Мери Пат още не беше налице и затова вдигна съпруга й. Джак прескочи встъплението:
— Ед, имаше ли обратна връзка с клона в Сеул?
— Корейците изглеждат много нервни. Не ни сътрудничат особено. Имаме много приятели в Корейското централно разузнавателно управление, но те си мълчат, досега няма никакъв политически курс.
— Нещо по-различно да става там?
— Ами да — отговори Ед Фоли. — Техните ВВС стават малко по-активни. Както знаеш, те създадоха голям тренировъчен лагер в северните части на страната и сега несъмнено провеждат някакви непрограмирани учения със съчетани оръжия. Имаме спътникови снимки.
— Добре. Казвай сега за Пекин.
— Там не става абсолютно нищо. Китай остава настрана от конфликта. Казват, че не искат да са част от него и че нямат никакви интереси. Това не ги засяга.
— Помисли малко, Ед — нареди му той.
— Е, разбира се, засяга ги… О…
Не бе особено честно и Райън го знаеше. Сега той имаше най-пълна информация от всички и огромна преднина в анализа.
— Току-що получихме нова информация. Ще ти я изпратя веднага, щом бъде напечатана. Искам да сте тук в два и половина за обсъждания.
— Ще бъдем там — обеща почти заместник-директорът на оперативния отдел.
Да, ето че всичко беше на картата. На човек просто му трябваше подходящата информация и малко време.
Корея не бе страна, която да се уплаши от Япония. Последната беше управлявала първата в продължение на почти петдесет години в началото на века и спомените не бяха радостни за корейците. Били третирани като крепостни селяни от завоевателите си и затова и до днес имаше малко по-бързи начини да умреш от този да наречеш корейски гражданин японец. Антипатията бе искрена, а с разрастването на корейската икономика и конкуренцията, която представляваше тя за Япония, негодуването стана двустранно. Най-съществен беше расовият проблем. Въпреки че Корея и Япония на практика бяха нации с еднаква генетична същност, японците все още гледаха на корейците така, както Хитлер някога е третирал поляците. Още повече, че Корея си имаше свои военни традиции. Тя изпрати две дивизии войници във Виетнам, изгради своя собствена, страховита войска, за да се брани от мъртвите сега ненормалници на север от нея. Някога потъпкана японска колония, сега тя бе жилава и много, много горда. Какво тогава ги беше накарало да не зачетат договорените задължения спрямо Америка?
Не и Япония. Корея нямаше защо да се страхува от директно нападение, а японците едва ли биха могли да използват атомните си оръжия срещу нея. Постоянните ветрове щяха да върнат всичкия получил се радиоактивен прах в държавата, изстреляла ракетите. Непосредствено на север от Корея обаче се намираше най-гъсто населената страна в света с най-голямата редовна войска, а това бе достатъчно, за да сплаши корейците, както би уплашило и всеки друг.