Прагът на вечността [bg]

Докато мислеше за опасността, седнала на задната седалка на таксито, й призля от страх и тя залепи ръка на устата си, докато чувството отмина.

Щом пристигнаха, за малко да каже на шофьора да свие и да я върне вкъщи. После си спомни за Василий в Сибир, премръзнал и гладен, стегна се и внесе куфара си в терминала.

Сибирското пътуване я промени. Дотогава беше смятала комунизма за опит с добри намерения, който се е провалил и трябва да бъде прекратен. Сега го виждаше като брутална тирания, чиито водачи бяха зли хора. Колчем помислеше за Василий, сърцето й се изпълваше с омраза към хората, които му бяха сторили това. Беше й трудно даже да говори със своя брат близнак, който все още се надяваше, че комунизмът може да бъде коригиран, а не унищожен. Обичаше Димка, но той си затваряше очите за действителността. Тя бе разбрала, че навсякъде, където има потисничество — в Дълбокия Юг на САЩ, в Северна Ирландия, в Източна Германия — определено има много мили обикновени хора като семейството й, които извръщаха поглед от грозната истина. Таня нямаше да бъде една от тях. Щеше да се бие до края.

Независимо от риска.

Постави книжата си на гишето, а куфара на везната. Ако вярваше в Бог, щеше да се помоли.

Хората на чекирането бяха само от КГБ. Мъжът пред нея беше на тридесетина години, а лицето му синееше от гъстата брада. Понякога Таня преценяваше хората, като си представяше какви ли биха били, ако им взема интервю. „Този ще излезе натрапчив до агресивност“, помисли си тя, „ще отговаря на неутралните въпроси все едно са враждебни и непрестанно ще се оглежда за скрити намеци и забулени обвинения“.

Той я изгледа тежко и я сравни със снимката. Тя опита да не изглежда уплашена. „Но“, каза си тя, „дори и невинни съветски граждани се плашеха, щом ги погледнеше някой от КГБ“.

Той остави паспорта й на тезгяха и нареди:

— Отворете чантата.

Не можеше да се разбере защо. Може би го правеха заради подозрителния външен вид, или защото нямаха какво друго да вършат, или защото харесваха да се ровят из дамското бельо. Не им се налагаше да дават обяснения.

Таня отвори чантата си с разтуптяно сърце.

Служителят приклекна и заровичка из вещите й. За по-малко от минута откри произведението на Василий. Отвори го и прочете заглавната страница — Щалаг: Роман за нацистките концентрационни лагери от Клаус Холщайн.

Това бе фалшиво, както и съдържанието, предговорът и прологът.

— Какво е това? — попита човекът.

— Частичен превод на книга от Германската демократична република. Отивам на Лайпцигския книжен панаир.

— Това разрешено ли е?

— В Източна Германия, разбира се — иначе е нямало да бъде издадено.

— А в Съветския съюз?