Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— А ти сигурен ли си, че ще познаеш вампир, ако го видиш? Въпросният вампир излезе от стаята до кухнята и застана зад мен.
— Господа — поздрави той тихо. Двамата младежи зяпнаха.
— Трябва да сме човешки същества или пълни глупаци, за да не го познаем — възкликна Роб, изглеждаше като ударен от гръм.
— Това е най-големият вампир, когото някога съм виждал.
— Супер. — Сами се ухили от ухо до ухо. Плесна ръката на приятеля си и взе сладкишите.
— И да не забравиш да си платиш баса, Сам — напомних му строго.
— И, Самюел — обади се Матю. Френският му акцент беше необичайно силен. — Може ли да те помоля за услуга? Не казвай на никого за мен.
— Никога? — Сами не искаше да повярва, че ще му се наложи да запази такава страхотна новина само за себе си.
Устните на Матю потрепнаха.
— Не. Разбирам те. Може ли да си мълчиш до утре?
— Разбира се! — обеща Сами и погледна Роб за потвърждение. — Става въпрос само за три часа. Можем да го направим. Няма проблем.
Качиха се на велосипедите си и отпрашиха.
— По улиците е тъмно — каза Матю загрижено. — Трябваше да ги откараме.
— Ще се оправят. Не са вампири, но със сигурност ще успеят да стигнат до дома си.
Двата велосипеда спряха внезапно и вдигнаха във въздуха камъчетата от чакъла.
— Да угасим ли фенерите от тикви вместо вас? — извика Сами от алеята.
— Щом искате — отвърнах. — Благодаря!
Роб О’Нийл пое към левия край на алеята, а Сами — към десния. Угасиха свещите със завидна умелост. След това продължиха, като подскачаха с велосипедите си по издълбаните коловози. Луната осветяваше пътя им, а напъпилото у тях шесто чувство на млади вълшебници им помагаше да се ориентират.
Затворих вратата, облегнах се на нея и въздъхнах.
— Краката ме болят. — Разкопчах ботушите и ги изритах, след това хвърлих шапката на стълбището.
— Страницата от ръкописа на Ашмол е изчезнала — обяви тихо Матю и се облегна на парапета.
— Писмото от мама?
— Също го няма.
— Значи е време. — Отблъснах се от старата врата и къщата тихо простена.
— Направи си чай и след това ще се срещнем във всекидневната. Аз ще взема багажа.
Чакаше ме на дивана. Куфарът беше до краката му, а сребърната шахматна фигурка и златната обеца бяха на масичката. Подадох му чаша вино и седнах до него.
— Това е последното вино.
Матю погледна към чая ми.
— А това е последният ти чай. — Прокара нервно пръсти през косата си и въздъхна дълбоко. — Предпочитам да отидем някъде по-наблизо, където има по-малко смърт и болести — започна той внимателно. — И някъде по-наблизо във времето, в период, в който има чай и канализация. Но мисля, че там, където отиваме, ще ти хареса, щом свикнеш.
Все още нямах представа къде и кога беше това.
Матю се наведе и разкопча куфара. Когато го отвори и видя какво има най-отгоре, въздъхна с облекчение.
— Слава богу. Боях се, че Изабо може да не ми е дала каквото трябва.
— Още не си отварял куфара? — Бях поразена от самообладанието му.
— Не. — Матю извади книга. — Не исках да мисля прекалено много за това. Просто за всеки случай.
Подаде ми книгата. Беше подвързана с черна кожа, по краищата й имаше сребриста ивица.
— Красива е — казах и прокарах пръсти по корицата.
— Отвори я. — Матю изглеждаше притеснен.
— Ще разбера ли къде отиваме, ако го направя? — Сега, когато и третият предмет беше в ръцете ми, изпитвах странна неохота.
— Мисля, че да.
Повдигнах корицата и във въздуха се вдигна мирис на стара хартия и мастило. Вътре нямаше плочи, пластини и допълнителни бели листа, каквито колекционерите поставяха в старите книги. Кориците бяха тежки, което означаваше, че под кожата имаше дърво.
С ъгловат шрифт от края на шестнайсети век и черно мастило бяха написани два реда.
— „На скъпия ми Мат — прочетох на глас. — Любовта ни връхлита от пръв поглед“.
Посвещението не беше подписано, но ми бе познато.
— Шекспир? — вдигнах очи към Матю.
— Не и оригиналът — отвърна той с напрегнато изражение. — Уил беше истинска сврака по отношение на чуждите думи.