Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Повече от един, Тасайо.
Зъбите на Тасайо блеснаха бели и усмивката му стана жестока. В дългата и напрегната пауза единствените звуци по склона на хълма бяха плющенето на бойни знамена и съсъкът на вятъра в тревите. След това Тасайо каза:
— Фалшифицирала си фамилния ми печат? И си платила на тонга Хамой да убият собствените ти агенти в къщата ми? Имаш изненадваща склонност към оригиналничене.
Не заплашваше, нито позираше, и това й се стори притеснително. Нито за миг не можеше да се съмнява, че таи в сърцето си жажда за убийство. Но въпреки това го притисна:
— Трябва да обмислиш затрудненията си през следващите години от това, че няма да можеш да взимаш непознати на служба, Тасайо. Знаеш, че докато съм жива, сред тях ще има мои агенти. Може би ще ти се наложи да прогониш всички търговци и гости от именията си и дори да откажеш фургоните за стоките си, за да не би да допуснеш шпиони на Акома.
Търпението на Тасайо изведнъж се изчерпа и той извика:
— Наистина ли мислиш, че такива жалки заплахи ще ме притеснят, Мара? След твоята смърт всичките ти слуги ще станат роби и сиви воини. Какво ще ме уплаши, когато станеш храна за червеите?
Мара въздъхна уморено и каза:
— Имам предложение.
Тасайо направи крачка напред, гъвкав като хищник. Нито мускул не трепна по лицето му, когато сто войници на Акома плеснаха длани на дръжките на мечовете си. С дръзко презрение лордът на Минванаби заяви:
— Изобщо не искам да те слушам, Мара. Предшественикът ми даде кръвна клетва на Туракаму, че тази вражда ще свърши с унищожението на Акома. Макар да не съм като Десио и да смятам този обет за достоен за съжаление, все пак съм обвързан с него. Трябва да сложа край на рода Акома. Между нас не може да има помирение.
— А би ли обмислил… примирие?
Тасайо примига.
— Какво имаш предвид?
— Пауза. Не край на враждата и омразата — те никога няма да спрат, докато едната или другата фамилия не бъде унищожена. Просто отлагане на конфликта, докато империята отново стъпи на твърда основа за мир.
— Доброто на империята — измърмори Тасайо саркастично. — И какво предлагаш?
— Предлагам среща с Управляващите господари на империята, но в Имперския дворец. Там се изправяме пред Небесната светлина със своята нужда да разрешим това противопоставяне и да предотвратим криза, която ще хвърли страната в разруха. Или искаш да управляваш империя, чиято източна граница е под властта на главатари турил и техните мародерстващи планинци? Северна граница, нарушавана всяка пролет от разбойници тюн, търсещи цурански глави за трофеи? Връщане на пиратите на Външните острови?
— Наистина рисуваш мрачна картина — отстъпи Тасайо. — Ако се съглася на тази среща, ще осигуриш ли гласовете, нужни за да получа трона на Военачалник без кръвопролитие?
— Стига да се съгласиш да се срещнем с императора мирно, ще се закълна да положа всякакво усилие, до последните си ресурси, за да гарантирам никой да не се възкачи на трона на Военачалника преди теб. — Мара вдиша треперливо. — За това имаш моята най-свята клетва, положена над името и честта на моята фамилия от днес до последното поколение на рода на Акома.
При тази наистина най-свята клетва Тасайо повдигна вежди. Но въпреки това подметна злобно:
— Ако изобщо някой от предците ти е достоен да се заклеват в него, колко дълго би искала да продължи едно такова примирие?
Макар да й бе нанесъл смъртна обида, Мара се сдържа. Тук бе заложено много повече от фамилното й име и много повече от делата на благородници — слуги, деца, занаятчии и хиляди безименни роби щяха да пострадат, ако владетелите на империята си позволяха каприза на една безсмислена война. Мара вече не бе девойката с ограничена перспектива, каквато беше някога, така че направи нещо, което дори не би могла да си въобрази, преди да й повлияят чуждите идеи на Кевин; нещо повече, преглътна накърнената си фамилна чест. Вместо гола фраза, „да служа на империята“ вече беше единственият й водещ мотив. Така че тя преглътна обидата и отвърна:
— Изчакай докато се върна у дома и се погрижа за домашните си дела. След това нека нашата борба продължи без задръжки до най-горчивия край.
Пораженческият й тон накара Тасайо да се разсмее и неспособен да устои на изкушението да се подиграе с нейната уязвимост, той каза: